Па̀ти Пра̀во (на италиански: Patty Pravo), сценичен псевдоним на Николѐта Страмбѐли (Nicoletta Strambelli) (Венеция, 9 април 1948 г.), е италианска певица.

Пати Право
Пати Право по време на свой концерт през 2013 г.
Информация
ПсевдонимПати Право
Родена
Николета Страмбели
9 април 1948 г. (75 г.)
От Италия
Стилпоп, поп рок, бийт, шансон
ИнструментиПиано
Активностот 1966 г.
Музикален издателА Ере Чи, „А Ере Чи Италиана“, „Филипс“, „Диски Рикорди“, Чи Би О, Чи Джи Ди, „Върджин Рекърдс“, „Карер“, „Фонит Четра“, „Файв Рекърд“, „Зард Рекърд“, „Сони Мюзик“, Kyrone Gp-Music, „Едел Мюзик“, „Карозело“, „Уорнър Мюзик Итъли“, „Адзура Мюзик“, „Диски дей сонятори“
Уебсайт
Пати Право в Общомедия

С продадени сто и единайсет милиона албума в кариерата си Пати е втората изпълнителка по брой продажби след Мина и третата италианска изпълнителка с най-голям търговски успех.

Тя е една от шестимата италиански изпълнители, които имат продадени над 100 милиона копия: само сингълът ѝ La bambola („Куклата“) има общо 40 милиона копия, което я прави една от най-познатите и продавани италиански песни в чужбина. Към 2022 г. е участвала десет пъти на Фестивала на италианската песен в Санремо, като на девет от тях се класира за финалната вечер. Удостоена е с множество награди, сред които Награда на критиката „Мия Мартини“ и много други престижни национални и международни признания.

Сред най-широко познатите ѝ и успешни песни се нареждат La bambola („Куклата“) от 1968 г., Pazza idea („Луда идея“) от 1973 г., Pensiero stupendo („Чудесна мисъл“) от 1978 г. и …e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“) от 1997 г.

Биография редактиране

Пати Право е родена във Венеция в бедно семейство – баща ѝ е водач на моторна лодка. Прекарва първите си години в района „Санта Марта“ в дома на баба си, на която родителите на Пати, живеещи в квартала Местре, я дават да я гледа. Във Венеция има възможността да се запознае с кардинал Анджело Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII) и американския поет Езра Паунд. Още от малка учи танци и пиано в консерваторията „Бенедето Марчело“, а когато е на четири години, следва курс по диригентство.

След смъртта на дядо си отпътува за Лондон, но само два дни по-късно се връща в Италия и се установява в Рим, където започва да се изявява под псевдонима Гай Маджента. Адвокатът и агент Албериго Крочета я открива по време на вечеринка в легендарната дискотека „Пайпър Клъб“ (Piper Club; известна дискотека в Рим, която с времето става символ за времето си), поради която е наричана Момичето от „Пайпър“ (La ragazza del Piper). Изборът за псевдонима Право е заимстван от Дантевия Ад в „Божествена комедия“ (Guai a voi, anime prave!; на български: „О, горко вам, души във грях паднали!“[1], тоест злобен, проклет, злостен[2]).

60-те години: Дебют редактиране

1966 – 1967 г.: Момичето от „Пайпър“ редактиране

 
Пати Право в „Пайпър Клъб“ през 1966 г.

През 1966 година певицата издава към музикалната компания А Ере Чи (принадлежаща на „А Ере Чи Италиана“) първия си сингъл – Ragazzo triste („Тъжно момче“; кавър на италиански на But You're Mine на Сони и Шер), с който участва в телевизионното предаване Scala Reale на 12 ноември 1966 г. и който държи първенството за първата поп песен, излъчена по Радио Ватикана, вокато RAI цензурира следния стих: „[…] scoprire insieme il mondo che ci apparterrà“ („да открием заедно света, който ще ни принадлежи“), превръщайки го в „[…] scoprire insieme il mondo che ci ospiterà“ („да открием заедно света, който ще ни приюти“).

За момичето от „Пайпър“ това е само първият от дълга поредица успехи на песни от типа мелодичен бийт за 1967 година: Qui e là („Тук и там“; кавър на Holy Cow на Лий Дорси) и Se perdo te („Ако те загубя“; кавър на италиански на The Time Has Come на П. П. Арнолд), която остава класика в репертоара ѝ, както и едно от най-значителните ѝ изпълнения.

Отново през 1967 г. е и първата поява на Пати в киното – в Passeggiando per Subiaco – късометражен филм, заснет и продуциран от Тулио Пиачентини, в който изпълнява Qui e là; сред другите актьори присъства младият Лучо Дала с песента Il cielo („Небето“).

Същата година участва в сериала TuttoTotò в епизода Totò Ye Ye в ролята на водеща. Към края на епизода изпълнява Sto con te („Аз съм с теб“). Участва и в няколко други филма, сред които: Una ragazza tutta d'oro („Момиче, цялото от злато“), в който изпява Ragazzo triste, неиздадената тогава Respect („Уважение“) и L'immensità („Необятността“), а в I ragazzi di Bandiera Gialla („Момчетата на жълтото знаме“), Il ragazzo che sapeva amare („Момчето, което знаеше да обича“) и La coppia più bella del mondo („Най-красивата двойка на света“) – Qui e là.

1968 – 1969 г.: Успехът на La bambola и утвърждаване като певица редактиране

През 1968 година е издадена песента La bambola („Куклата“), която никога не се е харесвала на певицата, понеже я принуждава да влезе в стереотипния образ на жена, зависима напълно от своя мъж. Сингъловата плоча, която на 4 май 1968 г. се класира на първо място и се задържа на него за цели девет седмици, се превръща в огромен успех, както и във „визитна картичка“ за певицата с повече от девет милиона продадения копия (които през годините достигат до четиресет милиона в цял свят). С нея Пати участва в телевизионното предаване Canzonissima на 28 септември същата година. В Италия плочата е на второ място по продаваемост за 1968 година.

Впоследствие в класациите влизат Sentimento („Чувство“) и Tripoli 1969 (на Паоло Конте), с които участва на Canzonissima същата година.

В дебютния албум на певицата, издаден към компанията А Ере Чи („А Ере Чи Италиана“), са включени първите ѝ успехи: La bambola, Ragazzo triste, Se perdo te, Qui e là, както и други песни, издадени на сингълови плочи, включително и кавър версии на значими за времето си песни (като Yesterday и With a Little Help from My Friends на „Бийтълс“). Албумът е четвъртият най-продаван за годината.

Следват множество участия в телевизионни предавания, както и в реклами за сладоледената марка „Алджида“, за която са направени няколко рекламни спота, в които изпълнява Qui e là, Se c'è l'amore („Ако я има любовта“), Ci amiamo troppo („Много се обичаме“), La bambola и неиздадената Vecchio mondo („Стар свят“). С руси коси, слаба, много чаровна, открита и знаменоска на поколението на шейсетте години на миналия век, Пати има привлекателен и жизнен вид, който ще я превърне в символ на женската еманципация и в идол на бийт културата.

80-те години редактиране

1980 – 1983 г.: САЩ редактиране

В началото на новото десетилетие Пати Право набляга на страненето си от медиите, което се забелязва от няколко години преди това поради продължителните нападки върху личния ѝ живот от страна на жълтата преса, която я представя като обедняла и дрогирана. Вследствие на това напуска Италия за известно време и се установява в Калифорния.

През 1980 г. позира гола за списанието „Плейбой“, а през 1981 г. – и за „Плеймен“. В началото на 1982 г., все още в САЩ, работи върху рок албума Cerchi („Кръгове“) с помощта на американския музикант Пол Мартинес, Дейвид Кейн, както и със своя дългогодишен автор Маурицио Монти. Албумът е записан в „Отомат Студио“ в Сан Франциско и е издаден от Чи Би О, собственост на продуцента Корадо Бакели. Обстоятелствата около записването на албума остават относително неизвестни, а плочата остава неприета от широката общественост и не жъне желания успех. Вследствие на това не след дълго замисленото турне се отменя. Същата година певицата сключва брак с американския китарист Джон Едуард Джонсън от групата „Флеймин Груувийс“.

След като позира гола за „Пентхаус“), се надига известен шум около груповите ѝ снимки в италианските списания „Мен“ и „Ле Оре“ през 1983 г.[3]

1984 – 1985 г.: Завръщане на Фестивала в Санремо и Чи Джи Ди редактиране

След четиринайсет години от първото си участие певицата се завръща на сцената на театър „Аристон“ в Санремо за 34-тото издание на музикалния фестивал. Изпълнява песента Per una bambola („За една кукла“) по текст и музика на Маурицио Монти. Тоалетите в японски стил, които носи по време на изпълненията си, са дело на Джани Версаче, а прическите – на Марчело Казони.

 
Афиши за концерт на Пати Право в Рим през 1986 г.

Песента се класира на десето място, но за вида и сценичното си изпълнение певицата е удостоена с Наградата на критиката. Въпреки неодобрението на певицата компанията Чи Джи Ди решава да издаде албума Occulte persuasioni („Скрито убеждаване“), по който Пати работи с Рикардо Кочанте и Паоло Конте (под псевдонима Солинго). Издаден е и сингълът Per una bambola/Viaggio.

Същата година заглавната песен Occulte persuasioni (с автор Паоло Конте) е използвана като крайна шапка на телевизионното шоу Giallo sera. Към края на 1984 г. Пати Право участва в шоуто „Премиатисима“, излъчвано по Канале Чинкуе, в което изпълнява някои от най-значимите италиански песни за века, като Il terzo uomo (три изпълнения), Mille lire al mese, Come le rose (две изпълнения), La danza di Zobra (три изпълнения), Che m'è 'mparato a fà и Il negro Zumbon; същите песни изпълнява и по време на новото си турне, озаглавено Occulte persuasioni tour, на което участва и японският мим Хал Яманоучи.

През 1985 г. участва във „Фестивалбар“ с песента Menù („Меню“), която е издадена като сингъл. Продажбите на сингъла обаче не са удовлетворетелни за певицата, което води до края на договора ѝ с компанията Чи Джи Ди. На 18 септември певицата участва в концерта Italy for Italy („Италия за Италия“), осъществен с цел събиране на средства вследствие на бедствието от наводненията във Вал ди Става и Вал ди Фиеме в Северна Италия. На него изпълнява някои от хитовете си, сред които и песента Poesia на Рикардо Кочанте, изпълнена на пиано в дует с Орнела Ванони.

1986 – 1987 г.: Песните Pigramente signora и Contatto редактиране

 
Пати Право по време на свой концерт през юли 1987 г.

През 1986 г. Пати Право сключва договор със звукозаписната компания „Върджин Рекърдс“ и представя на 37-ото издание на Фестивала в Санремо през 1987 г. песента Pigramente signora („Госпожа по мързелив начин“), по време на чието изпълнение на сцената е със статив, от който чете текста си. Още докато се провежда изданието, певицата е обвинена в плагиатство, понеже става ясно, че песента е напълно сходна с To the Morning („На утрото“) на Дан Фогълбърг, на която певицата дори записва пробна версия на английски преди участието си.

Вследствие на това договорът ѝ към „Върджин Рекърдс“ е преустановен, а заедно с него – и издаването на замисления студиен албум с нови песни. Издаден е сингълът Pigramente signora/Specchio, specchio, chissà chi è…, който включва единствено плагиатстваната песен, докато втората песен изобщо не присъства като запис на плочата. Плочата е издадена само в един тираж. Вследствие на случилото се Пати е спомената като авторка на текста заедно с Франка Еванджелисти и плаща правата на Фогълбърг.

След няколко месеца сключва договор с френската компания „Карер“ за издаването на сингъла Contatto („Контакт“), с който участва на „Фестивалбар“ и други телевизионни предавания. След това претърпява почти двугодишно затишие в кариерата си, през което търси нови музикални обзори и автори.

1989 г.: Албумът Oltre l'Eden… редактиране

По време на затишието, последвало участието ѝ в Санремо през 1987 г., Пати Право записва албума Oltre l'Eden… („Отвъд Еден…“) заедно с Паоло Досена и Джовани Улу. Въпреки че записите за албума са осъществени в пълна свобода и почти в една непрекъсната сесия, след сключения от Пати договор със звукозаписната компания „Фонит Четра“, компанията налага малки изменения по отношение на подредбата на песните, както и по аранжиментите им, особено върху песните Ragazza passione и La viaggiatrice – Bizanzio.

Албумът е продуциран от Паоло Досена и от самата певица, която е и авторка на почти всички песни в него (с изключение на Terra di nessuno, Penelope и Un amore). След издаването му заявява, че е разочарована и неудовлетворена, вероятно поради наложените промени, които нарушават непринудеността на оригиналните записи.

Дискография редактиране

Студийни албуми редактиране

Концертни албуми редактиране

  • 1997 – Bye Bye Patty
  • 2001 – Patty Live '99
  • 2009 – Live Arena di Verona – Sold Out
  • 2018 – Live Teatro Romano di Verona & La Fenice di Venezia

Сборни албуми редактиране

  • 2002 – 100% Patty
  • 2013 – Meravigliosamente Patty
  • 2017 – Patty Pravo – Rarities 1967

Филмови концерти редактиране

  • 1993 – I protagonisti: Patty Pravo (видеокасета)
  • 1997 – Bye Bye Patty – Patty Pravo Live al Piper (видеокасета и дивиди)
  • 1997 – The Life on My Own – La vita a modo mio (видеокасета)
  • 2009 – Circola un video su di me… (дивиди)
  • 2018 – Live Teatro Romano di Verona & La Fenice di Venezia (дивиди)

Участия на музикални събития редактиране

Фестивал на италианската песен в Санремо редактиране

Издание Изпълнител Песен Автори Категория Място Награда
1970 Пати Право и Литъл Тони La spada nel cuore („Меч в сърцето“) текст: Могол, музика: Карло Донида „Изпълнители“ 5
1984 Пати Право Per una bambola („За една кукла“) текст и музика: Маурицио Монти „Шампиони“ 10 Награда на критиката „Мия Мартини“
1987 Пати Право Pigramente signora („Госпожа по мързелив начин“) текст: Франка Еванджелисти, музика: Дан Фогълбърг „Шампиони“ 20 По време на фестивала става ясно, че песента е плагиатство на To the Morning на Дан Фогълбърг.
1995 Пати Право I giorni dell'armonia („Дните на спокойствието“) текст: Маурицио Монти, музика: Джовани Улу „Шампиони“ 20
1997 Пати Право …e dimmi che non vuoi morire („…и ми кажи, че не искаш да умреш“) текст: Васко Роси, музика: Гаетано Курери, Роберто Фери „Шампиони“ Финал Награда на критиката „Мия Мартини“ и Награда за най-добра музика
2002 Пати Право L'immenso („Необятността“) текст: Фабрицио Карарези, Лара Темпестини, музика: Роберто Пако „Шампиони“ 16
2009 Пати Право E io verrò un giorno là („И някой ден ще дойда там“) текст и музика: Андреа Кутри „Артисти“ Финал Награда на Италианската фонографска асоциация
2011 Пати Право Il vento e le rose („Вятърът и розите“) текст: Диего Калвети, Марко Чапели, музика: Диего Калвети, аранжимент: Диего Калвети, Лапо Консортини „Артисти“ Не стига до финал
2016 Пати Право Cieli immensi („Необятно небе“) текст и музика: Фортунато Дзампалионе „Шампиони“ 6 Награда на критиката „Мия Мартини“
2019 Пати Право и Брига Un po' come la vita („Малко като живота“) Дзиба, Марко Ретани, Диего Калвети, Брига „Шампиони“ 21

Източници редактиране

  1. Константин Величков. Данте Алигиери – Божествена комедия – Ад (3) – Моята библиотека // Посетен на 6 май 2016.
  2. Кавалето-Петрова, М. и др. Dizionario Italiano-Bulgaro. София, Publitrans, 1995. ISBN 954-90080-1-0. с. 390.
  3. Катрин Спаак. Perché ho posato nuda tra i nudi // сп. „Амика“, 1983 г. Архивиран от оригинала на 2010-12-16. Посетен на 2022-01-08. (на италиански)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Patty Pravo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​