Пенчо Златев

български генерал

Петко (Пенчо) Иванов Златев[1] е български офицер (генерал-лейтенант) и политик – активен деец на Военния съюз, участник в Деветнадесетомайския преврат (1934), министър-председател на България с 51-вото правителство (1935). Съдейства за засилване ролята на монарха в управлението.

Пенчо Златев
български генерал
Генерал Пенчо Златев
Генерал Пенчо Златев
Звание
Години на служба1903 – 1935
Служи наЦарство България
Род войски
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
24 юли 1948 г. (64 г.)
Друга дейностМинистър-председател на България
(22 януари – 21 април 1935)
Пенчо Златев в Общомедия

Биография редактиране

 
Снимка на ген. Златев в цял ръст, София (1934 – 1935)

Роден е на 21 октомври 1881 г. в гр. Елена. Завършва Военното училище в София през 1903 г., служи в кавалерията. Участва в Балканските войни и в Първата световна война (1915 – 1918) в която е адютант на 1-ва конна бригада. След войните командва последователно няколко конни полка. В периода 23 февруари 1920 – 23 април 1920 командва 9-и конен полк. От януари 1921 г. до 1922 г. командва 6-а жандармерийска конна група. От 1928 до 1934 г. е инспектор на конницата.

През 1925 година Златев е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[2] По-късно през същата година е изпратен в Пиринско като представител на щаба на армията по време на Петричкия инцидент.[3] През април 1926 година е командирован за шест месеца в Париж, заедно със своя съвипускник Дамян Велчев.[4]

Като един от ръководителите на Военния съюз участва в Деветнадесетомайския преврат (1934) и е назначен за военен министър. През есента на 1934 година в управляващите среди и Военния съюз се оформят две обособени крила – промонархическо, начело с Пенчо Златев, и прорепубликанско, водено от Дамян Велчев. През октомври министър-председателят Кимон Георгиев се опитва да отстрани Златев от ръководството на военното министерство, заменяйки го с Велчев, но ръководството на Военния съюз се противопоставя. На конгреса на Военния съюз през ноември Дамян Велчев остава в изолация, като организацията отхвърля голяма част от политиката на кабинета.[5]

На 21 януари 1935 година Централното управление на Военния съюз разглежда дейността на правителството и е взето решение част от политическите лица в кабинета, главно от „Звено“, да бъдат заменени с военни. На следващия ден Кимон Георгиев подава оставката на правителството и е назначен нов кабинет начело с Пенчо Златев.[6]

На 18 април група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани на остров Света Анастасия. В знак на протест министрите Янаки Моллов, Любен Диков и Коста Батолов подават оставка, ръководството на Военния съюз е отстранено от правителството и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев.[7] Златев преминава в запаса и се оттегля от политическия живот.

В ранните години на военната си кариера служи в 4 конен полк, 8 конен полк и 1-ви конен полк.[8]

Генерал-лейтенант Пенчо Златев умира на 24 юли 1948 година в София.

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Бележки редактиране

  1. www1.parliament.bg, архив на оригинала от 21 ноември 2004, https://web.archive.org/web/20041121181221/http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/Min%20MO/PZlatev.htm, посетен на 2008-02-08 
  2. Недев 2007, с. 157.
  3. Недев 2007, с. 162.
  4. Недев 2007, с. 186.
  5. Недев 2007, с. 320, 341 – 344.
  6. Недев 2007, с. 350 – 352.
  7. Недев 2007, с. 369 – 375.
  8. Руменин, с. 325

Източници редактиране