Перистера (дем Горуша)

Тази статия е за населишкото село. За костурското вижте Марчища. За други селища на име Перистера вижте Перистера.

Перистера или Марчища (на гръцки: Περιστέρα; до 1927 г.: Μαρτίτσιον, Мартицион[1]) е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Перистера има население от 59 души (2001).

Перистера
Περιστέρα
— село —
Гърция
40.2853° с. ш. 21.3564° и. д.
Перистера
Западна Македония
40.2853° с. ш. 21.3564° и. д.
Перистера
Кожанско
40.2853° с. ш. 21.3564° и. д.
Перистера
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина646 m
Население22 души (2011 г.)
Пощенски код500 01

География редактиране

Селото е разположено на около 5 километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища, Населич).

История редактиране

Етимология редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишчи, който произхожда от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Марчичи. Поради липсата на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[2]

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Марчища е гръцко село в Населишката каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1886 година.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Марчища живеят 350 гърци християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Марчища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 46 къщи.[5]

В началото на ХХ век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Марчища (Martchichta) има 280 гърци патриаршисти.[6] Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Μαρτίτσιον живеят 240 гърци християни.[7]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Марчища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Μαρτίτσιον са регистрирани 273 жители.[8]

В средата на 1920 сред местните гърци са заселени 2 семейства (8 души) гръцки бежанци от Мала Азия.[9]

През 1927 година името на селото е променено на Перистера

Прекръстени с официален указ местности в община Перистера на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кураци[10] или Куваци Κουβάτσι Ремата Ρέματα[11] местност на З от Перистера[10]
Бай Лакос[10] или Вай Лакос Βάϊ Λάκκος Вурла Βούρλα[11] река на И от Перистера[10]

Църквата „Свети Атанасий“ е построена край селото на пътя за Неаполи (Ляпчища). Осветена е на 8 юли 1982 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.[12]

Преброявания
  • 1913 – 273 жители
  • 1991 – 74 жители
  • 2001 – 59 жители

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Ιεροί Ναοί των Παμμεγίστων Ταξιαρχών στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 4 януари 2015.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  7. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  12. Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.