Пестришино
Пестришино (на македонска литературна норма: Пестришино) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
| Пестришино Пестришино | |
| — село — | |
 | |
  Пестришино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Пестришино в Общомедия | |
География редактиране
Землището на Пестришино е 7,7 km2, от които земеделската площ е 728 хектара – 311 хектара обработваема земя, 409 хектара пасища и 24 хектара гори.[1]
История редактиране
В XIX век Пестришино е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Пестришино има 80 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пестришино (Pestrichino) има 96 българи екзархисти.[3]
През 1905 година Петър Ацев и Пере Тошев правят наблюдението, че жителите на Пестришино по нрави, обичаи и говор са близки до шопите. Ацев отбелязва, че те носят калпаци, а по отношение на говора им пише:
| „ | През целия ден Пере водеше разговор със селяните и следеше в говора им, че много общо има в езика на тези селяни с оня на шопите. Изглежда, че шопското племе действително се простира до крайните западни предели на Осоговската планина.[4] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Пестришино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители (4 мъже и 6 жени), в 5 домакинства и 19 къщи.[1]
В 2014 година на формата на името на селото е сменена от Пестършино (Пестршино) на Пестришино (Пестришино).[6]
Личности редактиране
- Родени в Пестришино
Тасе Панев, деец на ВМРО[7]
- Починали в Пестришино
Бележки редактиране
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 136 – 137. (на френски)
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 111-112.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 12
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 33