Петер Хандке
Петер Хандке (на немски: Peter Handke) е австрийски белетрист, поет и драматург. Лауреат е на възпоменателна награда „Шилер“ (1995) и Нобелова награда за литература (2019).
| Петер Хандке Peter Handke | |
| австрийски белетрист, поет и драматург | |
 Петер Хандке през 2006 г. | |
| Роден |
6 декември 1942 г.
|
|---|---|
| Националност |  Австрия |
| Учил в | Грацки университет |
| Работил | писател, драматург |
| Литература | |
| Период | От 1959 |
| Жанрове | роман, разказ, повест, есе, пиеса, стихотворение |
| Течение | Група 47, Виенска група |
| Дебютни творби | романът „Стършелите“ (1966) |
| Известни творби | „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970) „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972) |
| Награди |  Нобелова (2019)„Герхарт Хауптман“ (1967) „Шилер“ на град Манхайм (1973) „Георг Бюхнер“ (1973) „Голямата австрийска държавна награда за литература“ (1987) „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (2008) „Франц Кафка“ на град Прага (2009) Ибсен“ (2014) |
| Повлиян | Жорж Бернанос, Самюъл Бекет, Уилям Фокнър, Франц Кафка, Карл Краус |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Петер Хандке в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 6 декември 1942 г. в Грифен, в южната австрийска провинция Каринтия, която тогава е част от германския Трети райх. През 1948 г. постъпва в грифенското Народно училище, а през 1954 г. учи в католическата хуманитарна гимназия в Танценберг. В училищното списание „Факел“ публикува първите си литературни текстове. През 1959 г. се премества в Клагенфурт, за да продължи обучението си в местната хуманитарна гимназия, а през 1961 г. започва да следва право в университета в Грац.
По време на следването си Хандке се утвърждава като писател, свързва се с новосъздадената „Грацка група“ – сдружение на млади австрийски автори, основано от Алфред Колерич. Групата публикува в литературното списание „manuskripte“ („манускрипти“). Сред по-видните ѝ членове са Елфриде Йелинек, Михаел Шаранг и Барбара Фришмут.
Когато през 1965 г. издателската къща „Зуркамп“ приема за публикуване романа му „Стършелите“, Хандке изоставя следването си, за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Добива известност с участието си през 1966 г. в заседанието на авангардните творци от Група 47 в Принстън, Ню Джърси, където представя пиесата си „Обругаване на публиката“. През 1969 г. Хандке става съосновател на издателство „Ферлаг дер ауторен“.
Петер Хандке е автор на много сценарии за филми. Самият той режисира филма по повестта си „Левачката“, представен през 1978 г. Филмът е номиниран за наградата „Златна палма“ на Международния филмов фестивал в Кан. От 1975 г. Хандке е член на журито на европейската литературна награда „Петрарка“.
След като напуска Грац, Хандке пребивава в Дюселдорф, Берлин, Кронберг, Париж, в САЩ (1978 – 1979) и в Залцбург (1979 – 1988). От 1991 г. живее в град Шавил, близо до Париж.
По-важни творби редактиране
Петер Хандке е смятан за един от най-ярките представители на съвременната немскоезична литература. Наред с изявите си в различни жанрове, той създава и множество белетристични произведения, които му спечелват име на необикновен разказвач. Още през 1966 г. двадесет и четири годишният автор на романа „Стършелите“ привлича върху себе си вниманието на читателите и критиката. Следват повестите и романите „Страхът на вратаря при дузпа“ (1970), „Кратко писмо за дълга раздяла“ (1972), „Нещастие без ропот“ (1972), „Когато желанието още помагаше“ (1974), „Часът на истинското усещане“ (1975) и сред тях особено значимата повест „Левачката“ (1976).
Библиография редактиране
- 1966 до 1969 година
- Die Hornissen, Roman, 1966
- Weissagung und Selbstbezichtigung, 1966
- Publikumsbeschimpfung und andere Sprechstücke, 1966
- Begrüßung des Aufsichtsrates, 1967
- Der Hausierer, 1967
- Kaspar, 1967
- Deutsche Gedichte, 1969
- Die Innenwelt der Außenwelt der Innenwelt, 1969
- Prosa, Gedichte, Theaterstücke, Hörspiele, Aufsätze, 1969
- Das Mündel will Vormund sein, 1969
- 1970 до 1979 година
- Die Angst des Tormanns beim Elfmeter, Erzählung, 1970
- Wind und Meer. Vier Hörspiele, 1970
- Chronik der laufenden Ereignisse, 1971
- Der Ritt über den Bodensee, 1971
- Der kurze Brief zum langen Abschied, 1972
Кратко писмо за дълга раздяла, София: Народна култура, 1981 - Ich bin ein Bewohner des Elfenbeinturms, 1972
- Stücke 1, 1972
- Wunschloses Unglück, 1972
- Die Unvernünftigen sterben aus, 1973
- Stücke 2, 1973
- Als das Wünschen noch geholfen hat, Gedichte, Aufsätze, Texte, Fotos, 1974.
- Der Rand der Wörter, Erzählungen, Gedichte, Stücke, 1975
- Die Stunde der wahren Empfindung, 1975
- Falsche Bewegung, 1975
- Die linkshändige Frau, 1976
Левачката, София: Народна култура, 1979 - Das Gewicht der Welt. Ein Journal, 1977
- Langsame Heimkehr, 1979
- 1980 до 1989 година
- Die Lehre der Sainte-Victoire, 1980
- Über die Dörfer, 1981
- Kindergeschichte, 1981
- Die Geschichte des Bleistifts, 1982
- Der Chinese des Schmerzes, 1983
- Phantasien der Wiederholung, 1983
- Die Wiederholung, Roman, 1986
- Gedicht an die Dauer, 1986
- Die Abwesenheit, Ein Märchen, 1987
- Der Himmel über Berlin, mit Wim Wenders, 1987
- Nachmittag eines Schriftstellers, 1987
- Das Spiel vom Fragen oder Die Reise zum sonoren Land, 1989
- Versuch über die Müdigkeit, 1989
- 1990 до 1999 година
- Noch einmal für Thukydides, 1990
- Versuch über die Jukebox, 1990
- Abschied des Träumers vom Neunten Land, 1991
- Versuch über den geglückten Tag. Ein Wintertagtraum, 1991
- Die Stunde, da wir nichts voneinander wußten, Ein Schauspiel, 1992
- Die Theaterstücke, 1992
- Drei Versuche. Versuch über die Müdigkeit. Versuch über die Jukebox. Versuch über den geglückten Tag, 1992
- Langsam im Schatten. Gesammelte Verzettelungen 1980 – 1992, 1992
- Die Kunst des Fragens, 1994
- Mein Jahr in der Niemandsbucht. Ein Märchen aus den neuen Zeiten, 1994
- Eine winterliche Reise zu den Flüssen Donau, Save, Morawa und Drina oder Gerechtigkeit für Serbien, 1996
- Sommerlicher Nachtrag zu einer winterlichen Reise, 1996
- Zurüstungen für die Unsterblichkeit. Königsdrama, 1997
- In einer dunklen Nacht ging ich aus meinem stillen Haus, 1997
- Am Felsfenster morgens. Und andere Ortszeiten 1982 – 1987, 1998
- Ein Wortland. Eine Reise durch Kärnten, Slowenien, Friaul, Istrien und Dalmatien mit Liesl Ponger, 1998
- Die Fahrt im Einbaum oder Das Stück zum Film vom Krieg, 1999
- Lucie im Wald mit den Dingsda. Mit 11 Skizzen des Autors, 1999
Луси в гората с онези неща, Black-Flamingo, 2019, ISBN 978-619-7362-44-2
2000 до 2009 година
- Unter Tränen fragend. Nachträgliche Aufzeichnungen von zwei Jugoslawien-Durchquerungen im Krieg, März und April 1999, 2000
- Der Bildverlust oder Durch die Sierra de Gredos, 2002
- Mündliches und Schriftliches. Zu Büchern, Bildern und Filmen 1992 – 2000, 2002
- Rund um das Große Tribunal, 2003
- Untertagblues. Ein Stationendrama, 2003
- Warum eine Küche?, 2003
- Don Juan (erzählt von ihm selbst), 2004
Дон Жуан: Разказано от самия него, София: Рива, 2008, ISBN 978-954-320-184-6 - Die Tablas von Daimiel, 2005.
- Gestern unterwegs. Aufzeichnungen November 1987 bis Juli 1990, 2005
- Spuren der Verirrten, 2007
- Kali. Eine Vorwintergeschichte, 2007
- Leben ohne Poesie, Gedichte, 2007
- Meine Ortstafeln. Meine Zeittafeln. Essays 1967 – 2007, 2007
- Die morawische Nacht, Erzählung, 2008
- Bis daß der Tag euch scheidet oder Eine Frage des Lichts, 2008
- Die Kuckucke von Velika Hoca, 2009
- След 2010 година
- Ein Jahr aus der Nacht gesprochen, 2010
- Immer noch Sturm, 2010
- Der große Fall, 2011
Голямото падение, София: Парадокс, 2016, ISBN 978-954-553-219-1 - Die Geschichte des Dragoljub Milanović, 2011
- Die schönen Tage von Aranjuez. Ein Sommerdialog, 2012
- Versuch über den Stillen Ort, 2012
- Versuch über den Pilznarren. Eine Geschichte für sich, 2013
- Die Unschuldigen, ich und die Unbekannte am Rand der Landstraße. Ein Schauspiel in vier Jahreszeiten, 2015
- Tage und Werke. Begleitschreiben, 2015
- Notizbuch – 31. August 1978 – 18. Oktober 1978, 2015
- Vor der Baumschattenwand nachts. Zeichen und Anflüge von der Peripherie 2007 – 2015, 2016
Награди редактиране
- 1967: „Награда Герхарт Хауптман“
- 1973: „Награда Шилер“ на град Манхайм
- 1973: „Награда Георг Бюхнер“
- 1983: Културната награда на провинция Каринтия
- 1983: „Награда Франц Грилпарцер“
- 1985: „Награда Антон Вилдганс“ (отказана)
- 1985: „Награда Франц Набл“
- 1987: „Голяма австрийска държавна награда за литература“
- 1987: Международната словенска литературна награда „Виленица“
- 1988: „Бременска литературна награда“
- 1991: „Награда Франц Грилпарцер“
- 1995: „Възпоменателна награда Шилер“
- 2008: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 2009: „Награда Франц Кафка“ на град Прага
- 2011: „Награда Кандид“
- 2012: „Мюлхаймска награда за драматургия“
- 2012: „Голяма художествена награда на провинция Залцбург“
- 2014: Международна награда „Хенрик Ибсен“
- 2014: „Награда Елзе Ласкер-Шюлер за драматургия“
- 2016: „Награда „Вюрт“ за европейска литература“
- 2019: Нобелова награда за литература
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Петер Хандке- Георги Марков, Каспар, Моята библиотека, 1991.
- Бисерка Рачева, География на съновиденията, LiterNet, 25.09.2008.
- Бисерка Рачева, От анклава на спрялото време, LiterNet, 28.04.2015.
- ((de)) Петер Хандке в Гьоте институт
- ((de)) Петер Хандке в Die LYRIKwelt
