Петко Росен
Петко Георгиев Чорбаджиев, с псевдоним Петко Росен[1], е български писател, критик и деец на ВМОРО.
| Петко Росен | |
| български писател | |
 | |
| Роден |
15 октомври 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Петко Росен в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в лозенградското село Ковчас, тогава в Османската империя. Баща му Георги Чорбаджиев е един от най-знатните хора в селото. Собственик на земи и стада, той предава на сина си отношение на стопанин към света и хората. Семейството се преселва в Княжество България в изоставеното черкезко село Гергебунар (дн. Росеново, Средецко) и по-късно в Бургас, където баща му е собственик на Минковия хан[2].
Петко Росен завършва гимназия в Русе през 1901 г. Записва се в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, по-късно се прехвърля в Правния факултет. През 1903 г. участва в Преображенското въстание в Странджа. Следва правни науки в Париж и Женева. От 1909 г. се установява в Бургас. Участва в Балканската и Първата световна война, като служи в Четвърти пехотен македонски полк. След войните, след тригодишен престой на гребена на Беласица, Росен отново се установява в Бургас. Известно време е окръжен управител и народен представител. Работи като адвокат и литератор. Поддържа близки контакти с политика Кимон Георгиев.[3] Запазена е негова кореспонденция със Стефан Тинтеров. Заради русофилските си чувства е интерниран в началото на Втората световна война за шест месеца в Панагюрски колонии. В хода на войната Росен протестира и е против депортиране на българските евреи. Участва пряко в спасяването на евреите в Бургас, като организира делегация до царя и други институции, които имат властта да спрат депортирането.
Първата си критична статия публикува в сп. „Демократически преглед“ – рецензия за повестта на Антон Страшимиров „На кръстопът“. Сътрудничи на списание „Мисъл“, в. „Заря“, „Слово“, „Свободна реч“, „Пряпорец“, „Бургаски фар“, „Бургаска поща“, „Златорог“, „Философски преглед“. През 1931 г. е избран за депутат от демократическата партия. През последните години от живота си води интересен дневник, в който записва впечатленията си от кратки срещи и разговори с представители на българската култура и литература.
На негово име Община Бургас е учредила литературна награда плакет „Петко Росен“. През 1997 година семейството му дарява архива от над 3000 тома на бургаската библиотека[4].
Библиография редактиране
- „От Дунав до Бяло море“ (1927)
- „На Еньовден“
- „Литературни сенки и силуети“ (1928)
- „Между народа. Видяно и чуто“
- „Литературата ни вчера и днес“, в „Хиперион“, IV, кн. 1 – 2
- Петко Росен. „През гори зелени“. С., 1982
- Памуков, Ст. „Сто неизвестни писма“, Пд., 1981 г., Хр. Г. Данов, с. 267
Външни препратки редактиране
- Архиви на Петко Росен[неработеща препратка]
- Сава Попов, Литературен Бургас през погледа на сп. „Златорог“ – Петко Росен Архив на оригинала от 2014-12-24 в Wayback Machine., Регионална библиотека П.К. Яворов, Бургас
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77.
- ↑ Иван Карайотов, Ролята на Бургас в Преображенското въстание, morskivestnik.com, август 2010 г.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 472.
- ↑ Наталия Коцева, Лични колекции, Общество за духовни изяви, бр. 3, 1 януари 2003, архив от 19 февруари 2007 г.