Петрелик
Петрѐлик е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.
| Петрелик | |
  Петрелик  Петрелик | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 166 души[1] (15 март 2024 г.) 6,34 души/km² |
| Землище | 26 207 km² |
| Надм. височина | 626 m |
| Пощ. код | 2936 |
| Тел. код | 07528 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 56109 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ; 2007) |
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 181 |
| Българи | 173 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 8 |
География редактиране
Село Петрелик се намира в планински район. Покрай селото се извива река Мътница. То се намира на 3 км от гръцката граница.
История редактиране
В XIX век Петрелик е християнско село в Неврокопската кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петралит (Pétralite) е посочено като село със 70 домакинства и 200 жители.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Петралит като село с 12 български и 70 турски къщи.[4]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 390 души, от които 90 българи християни и 300 турци.[5]
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
