Петрокераса
Петрокѐраса или Равна̀ или Горна Равна (на гръцки: Πετροκέρασα, до 1927 Ραβνά, Равна[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 494 жители (2001).
| Петрокераса Πετροκέρασα | |
| — село — | |
 | |
  Петрокераса  Петрокераса  Петрокераса | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Лъгадина |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 472 m |
| Население | 250 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 570 12 |
| Телефонен код | 2393 |
География редактиране
Петрокераса е разположен в центъра на северната част на Халкидическия полуостров в северните склонове на планината Хортач (Хортиатис).
История редактиране
Средновековие редактиране
Северно от селото, на пътя за Загливери в планинска местност, в която се намира модерният параклис „Света Богородица“, са открити следи от керамика и зидария, вероятно от средновековен храм, което се потвърждава и от устната традиция. Близо до това място са и развалините на църквата „Света Параскева“, построена в XIX век.[2]
В Османската империя редактиране
Равна е споменато за пръв път в 1771 година като махала във вакъфа на Исак паша.[3]
В XIX век Равна е гръцко село в Касандрийска каза на Османската империя. Наричано е и Епано Равна, тоест Горна Равна, за да се различава от Долна Равна – днес Маратуса. Селото взима участие в Халкидическото въстание от 1821 година.[3] Църквата „Свети Илия“ е от 1810 година.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Равуна (Ravouna), Ардамерска епархия, живеят 600 гърци.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Епано Равна живеят 550 жители гърци християни.[6]
В селото е запазена чешма от XIX век, снабдявана може би от акведукт на 2,5 km западно от селото, където е поствизантийския параклис „Свети Атанасий“. В местността Казания все още е запазен тръбопроводът.[3] В селото е запазена и работилница за извличане на пчелен восък.[2]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Калиндия на ном Солун.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Демири[7] | Ντεμίρι | Сидера | Σίδερα[8] | местност на Ю от Петрокераса[7] |
| Слотно[7] | Σλότνο | Алепофолия | Αλεποφωλιά[8] | река на И от Петрокераса[7] |
Личности редактиране
- Родени в Петрокераса
Атанасиос Равниотис или Папас (Αθανάσιος Ραβνιώτης η Παππάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]- Николаос Котас (1885 - 1881), гръцки политик
- Пантелеймон Калафатис (р. 1943), митрополит на Църквата на Гърция
- Пасхос Равналис (Πάσχος Ράβναλης), гръцки андартски деец, четник[9]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXV. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 35. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)