Петър Стойков

Петър Стойков
	Петър Стойков
български писател и революционер
Роден	Горно Броди, Османска империя
Починал	не по-късно от 1918 г.
	Петър Стойков в Общомедия

Петър Стойков е български поет, публицист, общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет от края на XIX и началото на XX век.

Биография редактиране

Стойковъ, Петръ. Кръсто Заревъ Войвода. София, Печатница П. Калѫчевъ, 1899.

Четата на Павел Давков: отпред са войводата (прав), който се ръкува с кореспондента на „Таймс“ Христо Стаматов, седналите от ляво надясно са Петър Георгиев от Рила и Бойчо Атанасов, отляво на войводата е Юрданка Пукавичарова от Самоков, а до нея Петър Стойков

Стойков е роден в мървашкото село Горно Броди, тогава в Османската империя. Известно време е четник на Дончо Златков.^[1] Участва в Илинденското въстание като четник при Павел Давков. В 1903 година издава списание „Бунтовник“ с биографии на македоно-одрински революционери от което излизат три броя.^[2] Пише стихове и проза. Има запазени десетина негови книги с поезия, политически коментари и публицистика, издавани в София.^[3]

Умира в затвора преди 1918 година.^[4]

Творчество редактиране

„Македонски поборник по свободата на Македония“, София, 1897.
„Защитна реч на Петър Стойков пред Софийския окръжен съд против господаря на кучешката столица Цариград (султан Хамид)“, София, 1898.
„Смърт на враговете“, София, 1898.
„Ключът на македонската революция“, София, 1898.
"Кървава дипломация", София, 1898 г.
„Македонски бич“, София, 1899.
„Жална Македония“, София, 1899.
Стойковъ, Петръ. Кръсто Заревъ Войвода. София, Печатница П. Калѫчевъ, 1899.
"Потайностите на македонските дейци", София, 1902.
„Кървава Македония“, София, 1904.
„Кървава гробница“, драма на мървашки диалект, София, 1905.
„Пирински напеви“, две издания, София, 1909.
"Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въстанически портрети)", брой 3, София, 1903 година
"Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въстанически портрети)", брой 1, София, 1903 година
"Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въстанически портрети)", брой 2, София, 1903 година
"Още две жертви на гръцкия нож", публикувано във в-к "Дебър", год. II, бр. 19, София, 27 ноември 1906 година

Бележки редактиране

↑ Баждаровъ, Георги. Горно Броди. София, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 81.
↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 111.
↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1435. (на македонска литературна норма)
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.

[1] Баждаровъ, Георги. Горно Броди. София, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 81.

[2] Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 111.

[3] Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1435. (на македонска литературна норма)

[Македонците-4] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.

[1]

[2]

[3]

[4]