Мазните борби (на турски: yağlı güreş), познати в България като Пехливански борби, са вид спортни борби. Участниците в тях се наричат пехливани.

Пехливански борби в Истанбул, 2006 г.

Те водят началото си от Османската империя, като в Турция се считат за национална традиция, а както там, така и в други части на някогашната империя са основа на популярността на съвременната спортна борба.[1] Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“.[2] Този вид състезание е близък до борбата кураш, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата произлиза от персийското پهلوان или pehlevān, което може да се преведе като „герой“ или „шампион“).

Преди старта на надпреварите, пехливаните се намазват обилно с лой или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е оскъдно, като трябва да бъдат задължително голи над кръста и без обувки. Облечени са единствено с прилепнали къси панталони, ръчно изработени от биволска или телешка кожа. Традиционното наименование на тези кожени гащи е „къспети“ и може да тежат до 10 – 12 kg. Крачолите се зашиват с конец един за друг преди мача, за да се предотврати възможността съперникът да вкара ръката си между тях.[3]

Целта на състезателя е противникът да бъде туширан, като често това се оказва трудно, тъй като върху хлъзгавите тела е почти невъзможно да се приложи захват. По традиция, победител в пехливанските борби е този, който успее да обърне противника си по гръб или да го вдигне във въздуха, а наградата е златен пояс от 24 карата, който тежи 1,6 кг.[4] Състезанията се провеждат по панаири и фестивали, а борците се разпределят в категории от „миник“ до „баш“ (тежка). Много от тях тренират класическа или тежка борба и са възпитаници на спортни школи и гимназии.[5]

Макар в България по време на тоталитарния режим този вид спорт да е забранен, напоследък той се възражда. В България се практикува най-вече от мюсюлманското население в района на Лудогорието, Хасковско и Кърджалийско.[5] Освен в Турция и България, пехливанските борби са разпространени и в северните части на Гърция, в района на Серес и Родопите.[6]

Източници и използвана информация редактиране

  1. Лори, Бернар. Османското наследство на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6. с. 415.
  2. Kırkpınar oil wrestling festival, посетен на 11.03.2012 г.
  3. Пехливански борби в Одрин – хиляда мъже и 2 тона зехтин Архив на оригинала от 2008-10-14 в Wayback Machine., посетен на 11.03.2012 г.
  4. Борби „на мазно“, посетен на 11.03.2012 г.
  5. а б Цитирано по National Geographic България, брой 11 (73) от ноември 2011 г.; Статия „Мазни борби“, подготвена от Петя Узунова.
  6. Πάλη με λάδι στο οροπέδιο του Αλάν Τεπέ Архив на оригинала от 2016-09-20 в Wayback Machine., посетен на 11.03.2012 г.

Външни препратки редактиране