Пиер I дьо Бурбон

2-ри херцог на Бурбон, граф на Клермон ан Бовези, граф на Л’Ил Журден и на Божоле, принц на Домб, виконт на Карла, на Мюра и на Шателро, господа

Пиер I дьо Бурбон (на френски: Pierre Ier de Bourbon; * 1311, † 19 септември 1356, Поатие) е 2-ри херцог на Бурбон (1342 – 1356), граф на Клермон ан Бовези от 1341 година, граф на Л’Ил Журден и на Божоле, принц на Домб, виконт на Карла, на Мюра и на Шателро, господар на Шато Шинон, велик камерхер на Франция от 1342 г., френски принц и пълководец.

Пиер I дьо Бурбон
2 херцог на Бурбон
Управление22 януари 1341 – 19 септември 1356
НаследилЛуи I дьо Бурбон
НаследникЛуи II дьо Бурбон
Лични данни
Роден
Починал
Други титлиграф на Клермон ан Бовези, на Л’Ил Журден и на Божоле
принц на Домб
иконт на Карла, на Мюра и на Шателро
господар на Шато Шинон
Семейство
ДинастияБурбони
БащаЛуи I дьо Бурбон Куция
МайкаМария д’Авен
БракИзабела Валоа
ПотомциЛуи II
Жана
Бланш
Бона
Екатерина
Маргарита
Изабела
Мария
Герб
Пиер I дьо Бурбон в Общомедия

Произход редактиране

Пиер I е най-големият син на херцог Луи I дьо Бурбон Куция (* 1279, † 22 януари 1341, Париж) и на съпругата му Мария д’Авен (* 1280, † 1354).

Има двама братя и пет сестри:

Има и двама полубратя и две полусестри от извънбрачна връзка на баща му.

Биография редактиране

Той дебютира през 1341 г. под заповедта на херцога на Нормандия, бъдещият крал на Фрнция Жан II и се бие в Бретан, тогава в разгара на Войната за бретанското наследство. По-специално, той позволява на френския претендент Шарл дьо Блоа да завладее херцогството.

През 1343 година Пиер е изпратен от краля на Франция в Лангендок със звание генерал-лейтенант.

През 1345 г. е генерал-лейтенант на Бурбон, Оверн, Бери и Марш. По време на войната в Гиен участва при превземане на Мирмон, Вилфранш и Ангулем.

През 1346 г. участва в Битката при Креси, завършила с разгром, и е ранен.

През 1352 г. финансира основаването на манастира Carmes de Moulins в Мулен.

На 8 август 1345 г Пиер I е номиниран от Филип VI за заместник в Лангедок. Негов противник е Анри, граф на Дерби (бъдещ граф и херцог на Ланкастър). Анри приключва десанта на армията си в Бордо в деня, в който Пиер е назначен.

Пиер I пристига през септември, за да завземе поста си на наместник. По това време графът на Дерби вече е започнал кампанията, разстройвайки френската защита с превземането на Бержерак и унищожаването на френската армия, присъстваща предишния месец. Бурбон установява квартирата си в Ангулем и започва голяма кампания за набиране на нова армия. Въпреки това на 21 октомври графът на Дерби печели съкрушителна победа близо до Оберош.

Графът на Дерби се възползва от липсата на френско командване и обсажда Реол . Пиер I отговаря, като провъзгласява забрана в Лангедок, за да вдигне обсадата. Резултатите не са налице и гарнизонът на Реол се предава в началото на януари 1346 г.

 
Pierre I, херцог на Бурбон, от Луи-Йожен Бион, Галерия на битките вДворец „Версай“.

По време на зимата на 1346 г. Пиер I прекарва зимата в Ажан. През пролетта голяма армия е събрана в Тулуза от него и епископа на Бове и е частично финансирана от папата, чийто племенник е заловен от Графа на Дерби предходната година. В същото време Жан Нормандски наема голяма част от благородниците на Северна Франция (Юд IV, херцог на Бургундия, Раул III от Бриен, конетабъл на Франция и др.). През април Жан Нормандски обсажда Егийон при сливането на Ло и Гарона. През август Жан Нормандски трябва да изостави обсадата, за да помогне в битката с Едуард III, който е дебаркирал в Нормандия.

 
Надгробен паметник на Пиер I

Пиер I дьо Бурбон от 1347 г. до смъртта има определен брой дипломатически мисии за мирни преговори, но те са безуспешни.

На 19 септември 1356 година Пиер I загива по време на битката при Поатие, опитвайки се да спаси крал Жан II Добрия.

Брак и потомство редактиране

∞ 25 януари 1336 за Изабела Валоа (* 1313, † 26 юли 1383), дъщеря на Шарл I, граф на Валоа, Алансон, Шартър, Анжу, и на Мейн и на Мо дьо Шатийон-Сен Пол, от която има:

  • Луи II (* 1337, † 1410), 3-ти херцог на Бурбон от 1356 г.
  • Жана (* 1338, † 1378), чрез брак кралица на Франция; ∞ 8 април 1350 за Шарл V (* 1338, 1380), бъдещ крал на Франция
  • Бланш (* 1338, † 1361), чрез брак кралица на Кастилия и Леон; ∞ 3 юни 1353 за Педро I Жестокия (* 1334, † 1369), крал на Кастилия и Леон
  • Бона (* юни 1340, † 19 януари 1403, Макон), чрез брак графиня на Савоя; ∞ 1355 в Париж за Амадей VI, Зеления граф (* 1334, † 1383), граф на Савоя
  • Екатерина (* 1342, † 7 юни 1427); ∞ 14 октомври 1359 за Жан VI (* 1342, † 1388), граф на Аркур и на Омал, барон на Елбьоф
  • Маргарита (* 1344, † пр. 1416); ∞ 20 май 1368 в Париж за Арно-Аманийо д'Албре (* 1338, † 1401), господар нa Албре, виконт на Тартас, граф на Дрьо
  • Изабела († 1345)
  • Мария (* 1347, † 29 декември 1401, Поаси), приореса на Поаси (1364), игуменка на Поаси (1380).

Източници редактиране

  • Семёнов И. С. Христианские династии Европы. Династии, сохранившие статус владетельных. Генеалогический справочник / Научный редактор Е. И. Куксина. Предисловие О. Н. Наумов. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002.
  • Устинов В. Г. Столетняя война и Войны Роз. М.: АСТ: Астрель, Хранитель, 2007. (Историческая библиотека). 
  • Materialsammlung bei genealiogie-mittelalter.de 

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pierre Ier de Bourbon в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​