Пиетро Кавалини
Пиетро Кавалини (на италиански: Pietro Cavallini) е италиански живописец от епохата на Проторенесанс, автор на мозайки и фрески.
| Пиетро Кавалини | |
| италиански художник | |
_(14597651248).jpg) | |
| Роден |
около 1240 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1330 г.
?, ? |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | проторенесанс |
| Жанр | религиозна живопис |
| Направление | мозайки и фрески |
| Период | XIII век |
| Повлиял | Джото |
| Пиетро Кавалини в Общомедия | |
Живее и работи в Рим. Полага основите на ново направление в живописта.
Автор е на мозайки в (църквата „Санта Мария ин Трастевере“, 1291 г.) и фрески в (църквата „Санта Чечилия ин Трастевере“, ок. 1293 г.).
Санта Мария ин Трастевере редактиране
Декоративният цикъл на мозайките в „Санта Мария ин Трастевере“ традиционно се датират сколо 1291 г. (въз основа на дата MCCLCI, прочетена в миналото, но сега е загубена), въпреки че някои историци са склонни да я преместят във времето, до около 1296 г. Със сигурност дарителят е Бертолдо Стефанески (погребан тук), син на сенатора Пиетро Стефанески и Перна Орсини и брат на бъдещия кардинал Якопо Стефанески: последният е автор на поетични стихове, които съпътстват епизодите от живота на Дева Мария:
- Рождество Богородично
- Благовещение
- Рождество Христово
- Мадона и младенеца и светци Павел, Петър и дарителя Бертолдо Стефанески (централен панел)
- Поклонение на влъхвите
- Представяне в храма
- Успение Богородично
Творческото наследство на Кавалини не е многобройно, но то заема важно място в историята на италианското изкуство. Художникът отново се обръща към античното изкуство, забравено от неговите предшественици; за неговите творби е характерен стремеж към отразяване на реалния живот, който става определящ за цялото последващо развитие на изкуството.[1] В неговите монументални произведения се запомнят величествеността на фигурите в съчетание с естествеността на пропорциите; опитите на художника да построи триизмерно пространство създава усещане за дълбочина.[2]
Стреми се да преодолее плоската форма и композицията, присъща на италианската живопис от XIII век, придавайки на изображенията обемна пластичност. Изкуството на Кавалини оказва влияние на Джото и други млади италиански художници.[3]
-
Детайл от мозайките -
Рождество Богородично -
Рождество Богородично (детайл) -
'Благовещение -
'Благовещение (детайл) -
Рождество (детайл) -
Представяне в храма
Източници редактиране
- ↑ М. А. Гуковский. Итальянское Возрождение. – Л.: Издательство Ленинградского университета, 1990. – С. 134
- ↑ Мосин И.И. Все о живописи. Самые знаменитые художники. – Вильнюс: UAB „Bestiary“, 2013. – С. 4. – 112 с. – ISBN 978-609-456-066-8
- ↑ Прокопп, Мария – „Итальянская живопись XIV века“, Издательство Corvina, 1988 г.