Пирдопски апостол
Пирдопският апостол е българска книга, считана отначало за среднобългарско ръкописно произведение, обявено после за мистификация на новобългарски език.
| Пирдопски апостол | |
| Създаден | XIХ / XIV – XV век |
|---|---|
| Оригинален език | (кирилица) новобългарски / среднобългарски език |
| Пирдопски апостол в Общомедия | |
Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (№ 497). Отделен лист от ръкописа се пази в Църковноисторическия и архивен институт (№ 407)[1], също в София. Състои се от 130 пергаментови листа.
В миналото е съхраняван в църквата „Успение на св. Богородица“ в Пирдоп, където е описан за първи път от книжовника Васил Чолаков през 1870 г. Анализиран е обстойно през 1890 година от пирдопчанина Васил Балджиев, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет.
Изпратен е в Народната библиотека „Кирил и Методий“ от Пирдопското черковно–училищно настоятелство през 1914 година. Обявен е за късен фалшификат почти веднага след това. Основание дават новобългарският език на текста, както и съмнителните обстоятелства около съхраняването му.[2] Твърди се, че е открит зазидан в ниша на останките на разрушената Еленска базилика (част от опожарения и разрушен в 1700 г. Еленския манастир „Св. Илия“).
Проф. Марин Дринов през лятото на 1869 г. съветва Нешо Бончев да отиде в Пирдоп, за да прегледа и опише ръкописите, които се намират там. Според Дринов в ръкопис от тях имало запис от времето на патриарх Евтимий.[3] Към апостола според Чолаков е била приложена летописна бележка (приписка), която свидетелствала как след превземането на Търновград от турците патриарх Евтимий Търновски заминал за Еленския манастир „Св. Илия“ (в местността Еленско между гр. Пидоп и с. Антон).[4] Патриархът бил намерил там прибежище при „пирдопския княз Момчил“. Странното в случая е, че името на град Пирдоп се появява за първи път през XVIII век, но фигурира в приписката, която би следвало да е с 5 века по-стара.[5] По-късно оригиналът на бележката бил изгубен, но текстът ѝ е съхранен в публикацията на Васил Чолаков.[6]
Според палеографски анализ на запазения препис в случая се отнася за мистификация, най-вероятно от първата половина на XIX век.[7] За автор на приписката се представя някой си Радослав Вельов от Клисура, който е оприличаван от изследователи на друг литературен герой от възрожданската епоха – Методий Драгинов от Корова.[8] За последния се предполага, че е мистификация, създадена от книжовника Стефан Захариев.[9] Възможно е мистификацията с приписката за пирдопския княз Момчил да е дело на книжовника Тодор Пирдопски[10] или на самия Чолаков.[11]
В района има легенда, според която Момчил войвода бил родом от село Лъджене (дн. Антон), но живял в Пирдоп.[12] Подобни легенди за Момчил го свързват (вероятно по името на неговата крепост Перитор в днешна Гърция) с Пирдоп, Пирот в Сърбия и Пирлитор в Черна гора.[13]
Бележки редактиране
- ↑ Христова, Б., Е. Мусакова, Е. Узунова, Опис на славянските ръкописи в Църковно-историческия и архивен институт, София. Т.1. С., 2009, 133, 238
- ↑ Бюлетин на Археологическия институт при БАН, Томове 4–7, 1915 г. стр. 81
- ↑ Динеков, П. „Живот, дейност, трудове на Ст. Н. Шишков“ – в „Родопа“, 14, № 5, с. 1; Василева, С. „За Ст. Н. Шишков“ — в „Родна реч“, 8, № 5, с. 231
- ↑ Чолаков, „Панагюрище“, сп. „Читалище" год. IV, бр. 10, Цариград 1874, стр. 274 – 275.
- ↑ В поменика на Варовитешкия манастир в Етрополско през XVII в. градът се споменава с име Протопопинци (Мутафчиев, СбБАН 27, 59, 60); а като Пирдоп едва в приписка от 1727 г. (Цонев, Опис, 341 – 342).
- ↑ „Литературна мисъл“, XXXIII, кн. 5-7, Институт за литература (БАН), 1989, стр. 59
- ↑ Старобългарска литература, кн. 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76
- ↑ „Старобългарска литература“, томове 16-19, Институт за литература (БАН), 1984, стр. 76
- ↑ Бернар Лори, „Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век“, „Либерален преглед“, 8 май 2014 г.
- ↑ „Паисий Хилендарски: епоха, личност, дело“, Велчо Велчев, „Народна просвета“, 1981, стр. 37
- ↑ Вж. бел. 19 на стр. 353 от „История на българите“ на акад. Константин Иречек (изд. „Наука и изкуство“, 1978 г.) под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, където е отбелязано, че Перитор е превърнат в балканския градец Пирдоп, а намерените уж от В. Чолаков сведения в някакъв си ръкопис от Пирдоп (напечат. в „Читалище“, 1874, стр. 274) са груба фалшификация.
- ↑ Константин Иречек, „Пътувания по България“, предговор Стоян Аргиров и Евлоги Бузашки, поредица „Българско историческо наследство“, изд. „Наука и изкуство“, 1974 г., стр. 363
- ↑ Бележити българи, Борис Чолпанов, Васил Гюзелев, Симеон Митев, Том 1, Държавно военно издателство, 1968 г., стр. 308
Литература редактиране
- Иванов, М. „Палеографически, граматически и критически особености на Пирдопския апостол“ – в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, 6, 1891 г., 83 – 112