Пиридоксин
Пиридоксин е форма на витамин B6, която е често срещана в храната и се използва като хранителна добавка.[2] Като добавка, той се използва за лечение и превенция на сидеробластна анемия, някои метаболически нарушения, проблеми от изониазид и определени видове отравяне с гъби.[3][2] Приема се перорално или чрез инжекция.[3]
| Пиридоксин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₈H₁₁NO₃ |
| Моларна маса | 169,074 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 65-23-6 |
| PubChem | 1054 |
| ChemSpider | 1025 |
| DrugBank | 00165 |
| KEGG | D08454 |
| MeSH | D011736 |
| ChEBI | 16709 |
| ChEMBL | CHEMBL1364 |
| ATC | A11HA02 |
| SMILES | CC1=NC=C(C(=C1O)CO)CO |
| InChI | InChI=1S/C8H11NO3/c1-5-8(12)7(4-11)6(3-10)2-9-5/h2,10-12H,3-4H2,1H3 |
| InChI ключ | LXNHXLLTXMVWPM-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | KV2JZ1BI6Z |
| Gmelin | 563676 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Пиридоксин в Общомедия | |
Механизъм редактиране
Пиридоксинът е част от групата на витамин B[3] Той е нужен на тялото за образуване аминокиселини, въглехидрати и липиди.[3] Участва и в образуването на еритроцити. Набавя се например чрез плодове, зеленчуци и зърнени продукти.[4] Ежедневната нужда от витамин В6 при възрастен е 1,1 – 1,5 mg, за бременни и кърмещи жени – 2 – 2,2 mg, за деца в първата година от живота си – 0,3 – 0,6 mg.
Странични ефекти редактиране
Обикновено се приема добре от организма.[3] Редките странични ефекти включват главоболие, скованост и сънливост.[3] Нормалните дози са безопасни по време на бременност и кърмене.[3] При продължителна употреба в големи дози се наблюдава намаляване на съдържанието на протеини в мускулната тъкан и вътрешните органи. В началото могат да се появят кожни обриви, помътняване на съзнанието и замаяност, могат да се появят конвулсии.
История редактиране
Пиридоксинът е открит през 1934 г., изолиран е през 1938 г. и е синтезиран през 1939 г.[5][6] Той е присъства в списъка със съществени лекарства на Световната здравна организация, описващ най-ефективните и най-безопасни лекарства в здравеопазването.[7] Пиридоксинът е широко разпространена добавка, която се продава без рецепта.[3] В някои държави се добавя към зърнените закуски.[4]
Източници редактиране
- ↑ pyridoxine // PubChem. Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ а б WHO Model Formulary 2008. World Health Organization, 2009. ISBN 9789241547659. с. 496. Посетен на 8 декември 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Pyridoxine Hydrochloride // The American Society of Health-System Pharmacists. Архивиран от оригинала на 2016-12-30. Посетен на 8 декември 2016.
- ↑ а б Office of Dietary Supplements – Dietary Supplement Fact Sheet: Vitamin B6 // ods.od.nih.gov. 11 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-12-12. Посетен на 30 декември 2016.
- ↑ Squires, Victor R. The Role of Food, Agriculture, Forestry and Fisheries in Human Nutrition – Volume IV. EOLSS Publications, 2011. ISBN 9781848261952. с. 121.
- ↑ Harris, Harry. Advances in Human Genetics 6. Springer Science & Business Media, 2012. ISBN 9781461582649. с. 39.
- ↑ WHO Model List of Essential Medicines (19th List) // World Health Organization. април 2015. Посетен на 8 декември 2016.