Писмо за слепите, предназначено за зрящите

Писмо за слепите, предназначено за зрящите е есе на Дени Дидро, издадено през 1749 г.

Писмо за слепите, предназначено за зрящите
Lettre sur les aveugles à l'usage de ceux qui voient
Автор	Дени Дидро
Първо издание	1749 г. Лондон [вероятно Париж?]
Оригинален език	френски
Жанр	Есе
Писмо за слепите, предназначено за зрящите в Общомедия

Есе върху зрителното възприятие

В този текст, Дени Дидро засяга въпроса за зрителното възприятие, интереса към който се възражда в тази епоха след няколко успешни операции за възстановяване на зрението на слепи по рождение деца (хирургическо лечение на вродена катаракта). Епохата засвидетелства множество спекулации и спорове за това какво е зрението и каква важност има то в начина, по който индивидът възприема света, или коя част от това възприятието се дължи на сетивата и каква на навика или опита.

Дидро разсъждава за това, че сляп човек, който изведнъж проглежда не може веднага да разбере това, което вижда, и че ще му отнеме време, за да направи връзката между формите и разстоянията, с които той е свикнал да борави с осезанието, и образите, които възприема с окото си.

Критика на религията

В метафизичен план, Дидро развива идеята, че моралът зависи от личната чувствителност, като отбелязва, че цял клас религиозни аргументи са невалидни за слепия. Оттам, моралът не е универсален, а е свързан с възприятията на всеки. А ако моралът зависи от възприятията, той не може да е универсален, независимо дали е или не резултат на откровение.

Дидро ясно излага своя материалистичен възглед и подчертава своя атеизъм. В дълъг пасаж, той излага аргументи, които приписва на слепия английски математик и геометър Никълъс Саундърсън по диспут със свещеник, който се опитва да му докаже съществуването на Бог чрез красотата в природата, а после със съвършенството на човешките органи. На което героят отговаря:

„

Дори и животинската анатомия да е толкова съвършена, както вие настоявате, и както сам бих се съгласил с вас, тъй като вие сте честен човек, който би отказал да ме принуди, то какво общо има това с интелигентно висше същество? Ако сте учуден от това, то е може би защото сте свикнал да определяте за чудо всичко, което надминава способностите ви. Толкова често съм бил обект на вашето възхищение, че имам много лошо мнение за това кое е способно да ви изуми. […] Е ли едно явление, по наше мнение, над човека? Веднага ще кажем: това е дело на Бог, нашата суетност не се задоволява с по-низше обяснение! Не може ли да бъдем по-малко горделиви в речта си, да бъдем по-философски? Ако природата ни предлага труден за разплитане възел, нека го оставим неразплетен, вместо да го разсичаме с ръка, която после за нас се превръща в нов възел, още по-труден за разплитане от първия. Попитайте един индиец защо светът виси във въздуха, той ще ви отговори, че е носен от слон; а слонът, на какво седи? на костенурка; а костенурката, кой я поддържа…? Изпитвате жал към този индиец, но и аз ще ви кажа: Господин Холмс, приятелю, изповядайте незнанието си и милозливо ми спестете и слона, и костенурката!

“

Дидро в затвора

Макар и публикувано анонимно, авторството на есето не остава тайна. Съчинението на Дидро предизвиква скандал, най-вече сред набожните среди със силно влияние в кралския двор. Есето е публикувано през юни 1749 г., а Дидро е арестуван на 24 юли същата година. Бива затворен в замъка във Венсен. В обявата за издирването му се чете „Този млад човек с ярък ум излага безбожието си като трофей; той е много опасен, говори за светите тайнства с презрение“. От 21 август нататък, на Дидро, който е смазан от затварянето, е позволено да излиза от тъмницата, но не и от замъка, и да приема посетители.

Сред посетителите на Дидро е Жан-Жак Русо, тогава негов приятел, който заявява че е имал много важни дискусии, решаващи за развитието на по-късното му творчество. Русо представя своите проекти за участие в конкурса на Академията на Дижон за 1750 г. на тема „Дали възраждането на науките и изкуствата има благотворно действие над нравите“, проект, който се превръща в едно от най-важните произведения на Русо: „Разсъждение за науките и изкуствата“. За разговора си с Дидро Русо казва:

„

Това, което ясно си спомням по повода, е че пристигайки във Венсен, бях в състояние, близко до делириум. Дидро го забеляза. Казах му каква е причината − че съм прочел прозопопеята на Фабриций, написана с молив под един дъб. Той ме подтикна да дам устремен тласък на идеите си, да се боря за наградата. Така и направих и от този момент бях изгубен. Остатъкът от живота ми и моите нещастия бяха неизбежно следствие от този момент на лудост.

“

Затварянето на Дидро има като следствие спирането на процеса за съставяне на Енциклопедията. Издатели и печатари се активизират, за да ходатайстват за освобождаването на Дидро чрез графовете Аржансон, Берие и Агесо. Дидро е освободен а 3 ноември 1749 г.

„Добавка към „Писмо за слепите“

През 1782 година Дидро написва „Добавка към „Писмо за слепите“, публикувана в 1818 година. В това съчинение той развива някои от идеите в „Писмо за слепите“, като продължава темата за възпремането на света от сляпородени хора.

Библиография

• ((fr)) L'Aveugle et le philosophe, ou Comment la cécité fait penser, ed. Marion Chottin (Paris, Publications de la Sorbonne, 2009)
• ((en)) Kate E. Tunstall, Blindness and Enlightenment. An Essay. With a new translation of Diderot's Letter on the Blind (Continuum, 2011)
• ((en)) Kate E. Tunstall, „‘Des circonstances assez peu philosophiques’: Diderot’s ‘Aveugle-né du Puiseaux’“, French Studies Bulletin, Summer 2006, n° 99, p. 33 – 36.
• ((en)) Kate E. Tunstall, „'The Judgement of experience: Reading and Seeing in Diderot's Lettre sur les aveugles“, French Studies, XLII, no. 4 (2008), 404 – 416.
• ((en)) Michael Kessler, „A Puzzle Concerning Diderot’s Presentation of Saunderson’s Palpable Arithmetic“, Diderot Studies, 1981, n° 20, p. 159 – 173.
• ((de)) Willi Finck, „Behindertenprobleme und Philosophie bei Denis Diderot“, Wissenschaftliche Zeitschrift der Wilhelm-Pieck-Universität Rostock. Gesellschaftswissenschaftliche Reihe, 1981, n° 30 (9), p. 73 – 76.
• ((en)) Andrew Curran, „Diderot’s Revisionism: Enlightenment and Blindness in the Lettre sur les aveugles“, Diderot Studies, 2000, n° 28, p. 75 – 93.
• ((fr)) John Pedersen, „La Complicité du lecteur dans l’œuvre de Diderot à propos de la Lettre sur les aveugles“, Actes du 6×10^{{{1}}} Congrès des Romanistes Scandinaves, Upsal, 11 – 15 août 1975, Stockholm, Almqvist & Wiksell, 1977, p. 205 – 10.
• ((fr)) Marie-Hélène Chabut, „La Lettre sur les aveugles: l’écriture comme écart“, Studies on Voltaire and the Eighteenth Century, 1992, n° 304, p. 1245 – 49.
• ((fr)) Gerhardt Stenger, „La Théorie de la connaissance dans la Lettre sur les aveugles“, Recherches sur Diderot et sur l’Encyclopédie, Apr 1999, n° 26, p. 99 – 111.
• ((en)) Mary Byrd Kelly, „Saying by Implicature: The Two Voices of Diderot in La Lettre sur les aveugles“, Studies in Eighteenth-Century Culture, 1983, n° 12, p. 231 – 241.
• ((en)) M. L. Perkins, „The Crisis of Sensationalism in Diderot’s Lettre sur les aveugles“, Studies on Voltaire and the Eighteenth Century, 1978, n° 174, p. 167 – 88.
• ((en)) Christine M. Singh, „The Lettre sur les aveugles: Its Debt to Lucretius“, Studies in Eighteenth-Century French Literature, Exeter, Univ. of Exeter, 1975, p. 233 – 42.

Външни препратки

• Оригинален текст в Уикиизточник на френски език
• Аудиозапис, на френски

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lettre sur les aveugles à l'usage de ceux qui voient в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​