Питейната вода е вода за нуждите на хората, която може да се използва без опасност за здравето им. Питейната вода е важна част от съществуването и развитието на всяка голяма страна и нейната икономика и не може да бъде заместена. Питейна вода е всяка вода, която се използва за пиене, за готвене, за подготовка на храната и напитките или за следните цели в домакинството:

  • Грижи за тялото и почистване
  • Измиване на предмети, които имат съприкосновение с храната (чаши, съдове, прибори)
  • Почистване на предмети, които по предназначение са в постоянен контакт с човешкото тяло като дрехи и бельо.
Бутилирана вода
Централно водоснабдяване
Чешма, за използване непосредствено на изворната вода без преработка.

Питейната вода е прясна вода (сладка вода) с висока степен на чистота. Тя не трябва да съдържа болестотворни бактерии и токсични вещества. Съдържанието на минерални вещества да не надвишава допустимите норми. При централното водоснабдяване често се прибавя хлор за унищожаване на вредни микроорганизми.

В световен мащаб, през 2012, 89% от хората имат достъп до подходяща за пиене вода от водопроводна мрежа[1] почти 4 милиарда души имат достъп до питейна вода, докато други 2.3 милиарда имат достъп до изворна вода или обществени чешми.[1] Около 1.8 милиарда души използват вода за пиене от замърсени източници.[1] което може да предизвика различни гастроентерити като холера и коремен тиф, както и други.[1]

В България качеството на питейната вода се определя и контролира с Наредба 9 за качеството на водата предназначена за питейно-битови цели.

Източници на питейна вода редактиране

Основен източник на питейна вода е прясна вода от природата, която се пречиства и обеззаразява от съответните градски служби, които извършвайки съответната водоподготовка и водоочистка я подават за разпределение във водопроводната мрежа.

Основните източници на прясна вода са:

  • Вода от айсберги
  • Прихващане от езера, язовири, реки и други открити източници.
  • Подземни източници (кладенци, извори и други), обикновено прихванати в каптажи.
  • Инсталации за преработка на вода като например морска.

Освен водата, подавана от централизирана водопроводна система има и подаване на питейна вода чрез бутилиране ѝ, подаване с цистерни, автомати за продажба на вода и използване директно на естествени източници на вода като извори и кладенци.

Водата е жизнено необходима. Количеството питейна вода зависи от физическата активност, възрастта, здравето и условията на околната среда.[2] В САЩ средно се консумира за пиене средно на човек около литър на ден.[3] За работещите при горещ климат може да са необходими до 16 литра на ден.[2] Около 60% от теглото на мъжете и 55% от теглото на жените е вода.[4] При бебетата водата е около 70% до 80%, докато при възрастните хора е около 45%.[5]

Историческо развитие редактиране

При създаването и развитието на селищните системи в историята на човечеството ясно се вижда значението на източниците на питейна вода. Почти навсякъде се забелязва наличието на източник на качествена питейна вода. При изграждането на градовете в миналото на едно от първите условия е осигуряването на питейна вода. Така например Рим е имал изградени 11 акведукта за осигуряване на града с питейна вода с обща дължина 350 км. Картаген е имал изграден акведукт с дължина 141 км за осигуряване на водата.

Историческо развитие в България редактиране

 
Кобилица за менци изложена в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата село Орешак
 
Чешма с флорални мотиви и розета около чучура в Белащинския манастир

В България в миналото селата се изграждат главно около източниците на питейна вода. Във всяко едно село обикновено има изградени чешми или кладенци, които осигуряват на населението достатъчно качествена вода за пиене. Пренасянето на водата е ставало с менци или със стомни. Едва през втората половина на 20-век в България масово започва изграждането на водопроводи за централно снабдяване на българските села. Обикновено това е ставало с доброволния труд на населението от тези села. В големите селища се изграждат системи за водоснабдяване, които подават вода от все по-отдалечени места. Например от 1925 г. до 1926 г. и между 1928 до 1933 г. се изгражда водопровод „Рила-София“ за водоснабдяване на София, който взема води от Бели Искър, Черни Искър и Леви Искър в северните склонове на Рила. Водопроводът, преминавайки през Плана планина и Витоша ги довеждат до резервоара „Лозенец“ в София. Този изработен от български инженери проект осигурява годишно 80 милиона кубически метра вода, които преминават през дългия 92 km. водопровод до резервоарите на София.[6]

Използване редактиране

Освен непосредствено за нуждите на хората за храна и миене подготвената и преработена с високи изисквания питейна вода се използва и за измиване на тоалетни, поливане и други цели, при които изискванията могат да са много по-занижени от тези за питейната вода. Така например около 30% от водата в домакинствата се използва за измиване на тоалетната. Интересен факт е, че при решаване на проблемите с непрекъснато нарастващите нужди от питейна вода в Хонг Конг през 1957 година там започва изграждането на система за подаване на вода за измиване на тоалетните с морска вода [7] Там се осъществява и мащабна програма за икономия на водата, намаляване на загубите и възпитание в икономично използване.

Страните в света имат различни количества на използваната питейна вода. В САЩ за 2010 година средното количество на използвана питейна вода за ден за жител е около 500 литра, в Норвегия около 200 литра, в Германия около 127 литра, в Индия под 20 литра. В България това количество е около 110 литра[8]

Усвояване на космоса редактиране

Един от основните проблеми при бъдещото усвояване на космоса и други планети е свързан с обезпечаването на необходимото количество питейна вода. На МКС на модула Звезда има изградена система за рециклиране на водата. Тук се намира и системата „Електрон“, която се грижи за влажността на въздуха и за производството на водород и кислород от вода. Водородът се изхвърля в космоса, а кислорода се използва за дишане. Кондензираната вода от системата може да се използва за пиене при спешни ситуации. Необходимата вода за пиене се доставя с доставката на другите хранителни продукти.

Домашни животни редактиране

 
Домашна котка, пиеща чешмяна вода

Необходимата питейна вода за животните, отглеждани за стопански цели се осигуряват на места за водопой с достатъчно количество чиста вода. При пасищно отглеждане се използват реки, чешми, кладенци и други. В оборите се използват автопоилки. За всеки килограм сухо вещество от дажбата на селскостопанските животни са необходими за конете 2 до 3 литра вода, за кравите 4 до 6 литра, за свинете от 6 до 7 литра и за овцете 2 до 3 литра.[9] Има изследвания и за дивите животни в условията на дивата природа или в градски условия. Питейната вода се използва освен за пиене и за почистване и къпане на домашните любимци.

Контрол на качеството редактиране

В САЩ контролът на качеството на бутилираната вода се контролира от Агенцията за контрол на храните и лекарствата, която е различна от Американската агенция за опазване на околната среда и се занимава с контрола на водата във водопроводната мрежа. Тя определя различни видове води за бутилиране:

  • Минерална вода
  • Пречистена вода
  • Изворна вода
  • Артезианска вода
  • Газирана вода

В България за бутилираната вода има „Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди“[10] Съгласно тази наредба в България се бутилират следните видове вода за пиене:

  • Натурална минерална вода – минерална вода, която произхожда от находище на минерална вода и има строго определен и постоянен минерален състав, съдържание на микроелементи и други компоненти, които и придават специфични свойства и я отличават от обикновената питейна вода.
  • Изворна вода – вода, която произхожда от дълбоко разположен водоносен хоризонт, който не е находище на минерална вода и по микробиологични, физико-химични, химични и радиологични показатели е подходяща за питейна употреба в нейното естествено състояние.
  • Трапезна вода – всяка вода от подземен или повърхностен водоизточник, третирана или нетретирана, която отговаря на изискванията на Наредба 9 от 2001 г. за качеството на водата за питейно-битови нужди, но не отговаря за изискванията на натурална минерална или изворна вода.
  • Всички тези води могат да бъдат естествено или допълнително газирани.
  • Сода – газирана трапезна вода, която съдържа допълнително прибавен натриев хидрогенкарбонат повече от 570 mg/l

Водата в изкуството редактиране

  • Една от най-известни поредици на научно-фантастична литература е „Дюн“ на Франк Хърбърт. На планетата Аракис цивилизацията се развива в условията на липса на вода.
  • Филмът Кин-дза-дза! е един от култовите съветски филми. Цивилизацията там преработва водата на планетата в космическо гориво „луц“, след което преработва обратно „луц“ в жизнено необходимата вода.
  • Разказът на Елин Пелин Напаст божия е свързан с проблемите на питейната вода в българското село в миналото.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г Water Fact sheet N°391 // July 2014. Посетен на 24 май 2015.
  2. а б Ann C. Grandjean. 3 // Water Requirements, Impinging Factors, and Recommended Intakes. World Health Organization, August 2004. с. 25 – 34.
  3. Exposure Factors Handbook: 2011 Edition. National Center for Environmental Assessment, September 2011. Посетен на 24 май 2015.
  4. Miller, Thomas A. Modern surgical care physiologic foundations and clinical applications. 3rd. New York, Informa Healthcare, 2006. ISBN 9781420016581. с. 34.
  5. Nancy caroline's emergency care in the streets. 07. [S.l.], Jones And Bartlett Learning, 2012. ISBN 9781449645861. с. 340.
  6. Кратка Българска Енциклопедия том 1, стр.536
  7. www.wsd.gov.hk
  8. www.unsere-welt.net
  9. Кратка Българска Енциклопедия Том 1 стр.535
  10. www.riokoz-vt.com, архив на оригинала от 24 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140124233355/http://www.riokoz-vt.com/Naredba%20vodi.pdf, посетен на 25 октомври 2016