Питър Брук
Питър Стивън Пол Брук, CH CBE (на английски: Peter Stephen Paul Brook) е английски театрален и филмов режисьор, знакова личност в британското театрално и филмово изкуство, носител на награди „Оби“,[2] „Драма Деск“ и две награди „Тони“.[3] През своята дълга творческа кариера, започнала през 1943, той поставя над 50 спектакъла и снима около десет игрални филма. Питър Брук е автор на няколко книги, в които размишлява върху законите и природата на театъра. В тях той търси „живия театър“, изчистен от фалша и шаблона. Изнасял е лекции в различни градове по света. Има изяви и като оперен режисьор.
| Питър Брук Peter Brook | |
| британски режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Модлин Колидж[1] |
| Режисура | |
| Активност | от 1943 г. |
| Награди | Най-добър режисьор на пиеса: 1966, 1971 „Тони“ Най-добър режисьор: 1971 „Драма Деск“ Най-добър режисьор: 1988 „Оби“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Наташа Пари (1951 – 2015) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | www.newspeterbrook.com |
| Питър Брук в Общомедия | |
Питър Брук е командор на Британската империя от 1965 г.,[4] рицар от Ордена на кавалерите на честта от 1998 г.[5] офицер от 1995 г. и командор от 2013 г. на Ордена на почетния легион.[6]
Биография редактиране
Питър Брук е роден на 21 март 1925 в Лондон, Англия,[7] в семейството на еврейски имигранти от Латвия.[8] Баща му Саймън и майка му Айда се химици.[7] Учи в Уестминстърския колеж и завършва Оксфордския университет.[9]
През 1951 г. се жени за актрисата Наташа Пари и жевее с нея до смъртта ѝ през 2015 г. Те имат две деца – син и дъщеря.[7]
Кариера редактиране
Прави дебюта си като режисьор през 1945 в репертоарния театър в Бирмингам, след като е открит от Бари Джаксън. Режисира „Порочен кръг“ (1945) с Алек Гинес и „Опазената Венеция“ (1953) с Пол Скофилд и Джон Джилгад.
През 50-те години работи по много спектакли във Великобритания, в континентална Европа и САЩ. През 1962 се завръща в Стратфорд на Ейвън, където се включва в новооснованата Кралската Шекспирова трупа, където поставя „Крал Лир“ (1962), „Марат/Сад“ (1964), „Ние“ („US“, 1966), посветен на САЩ и Виетнамската война, и „Сън в лятна нощ“ (1971).
През 1970 заминава в Париж, където заедно с Мишелин Розан основава Международния център за театрални изследвания същата година, който представлявал ансамбъл от актьори, танцьори, музиканти и други изпълнители. С него Брук посещава различни страни в Африка и Азия. В центъра се развива изследователска работа върху основите и историческото развитие на световната драма.
Сред филмите, които Брук режисира, са „Просешка опера“ (1952) „Модерато Кантабиле“ (1960) с Жан-Пол Белмондо и Жана Моро, „Повелителят на мухите“ (1962), „Марат/Сад“ (1967), който филмира по своя собствен спектакъл и заснема през 1964, „Срещи със забележителни хора“ (1979) и „Махабхарата“ (1989) по едноименния индийски епос.
Оттогава насам Брук създава различни театрални творби като например версия на „Мъжът, който сбърка своята жена с една шапка“ (1994) на Оливър Сакс, „Дон Жуан“ (1998) на Моцарт и опростена версия на „Хамлет“ (2000). Премиерата на „Тиерно Бокар“, един от неговите последни спектакли, се състои в Европа през 2004, а в САЩ се играе за първи път през 2005 с партньорството на Колумбийския университет.
Творбите на Брук са повлияни от теориите за експерименталния театър на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Мейерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистика Георги Гурджиев.
Автор е на книгите „Празно пространство“ („Empty Space“, 1969), „Подвижната точка“ („The Shifting Point“, 1987) и „Отворената врата“ („The Open Door“, 1995).
Синът на Питър Брук, Симон Брук, също е режисьор. Той режисира „Близък портрет на Брук от Брук“, документален филм за своя баща.
Избрана филмография редактиране
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1960 | Модерато кантабиле | Moderato cantabile |
| 1963 | Повелителят на мухите | Lord of the Flies |
| 1967 | Марат/Сад | Marat/Sade |
Източници редактиране
- ↑ U8856
- ↑ Playbill: Awards // playbill.com. Архивиран от оригинала на 2014-10-31. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Peter Brook | Broadway Information // ibdb.com. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
- ↑ брой: 43529, страница: 10 // The London Gazette, 29 декември 1964. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Queen's Birthday honours 1998 // The Independent. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Décret du 29 mars 2013 portant promotion // legifrance.gouv.fr. Посетен на 31 октомври 2014. (на френски)
- ↑ а б в Peter Brook Biography (1925 – ) // filmreference.com. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Peter Brook: A Biography // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Peter Brook // Goodreads. Посетен на 31 октомври 2014. (на английски)
Външни препратки редактиране
- Питър Брук в
Internet Movie Database - Питър Брук в
- Питър Брук Творчеството ((en))
