Питър Денис Мичъл
Питър Денис Мичъл (на английски: Peter Dennis Mitchell)[1] е британски биохимик, член на Британското кралско научно дружество[2] и носител на Нобелова награда за химия през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на АТФ.[3]
| Питър Денис Мичъл Peter Dennis Mitchell | |
| английски биохимик | |
.jpg) | |
| Роден |
29 септември 1920 г.
|
|---|---|
| Починал |
Бодмин, Корнуол, Англия |
| Националност |  Англия |
| Учил в | Кеймбриджки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Биохимия |
| Работил в | Кеймбриджки университет Единбургски университет |
| Известен с | Откриване на механизма на синтез на АТФ |
| Награди | Нобелова награда за химия (1978) |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Питър Денис Мичъл в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 29 септември 1920 година в Мичъм, графство Съри, Англия, в семейството на Кристофър Гибс Мичъл, държавен служител, и Кейт Беатрис Дороти (по баща) Таплин. Чичо му е сър Годфри Уей Мичъл, председател на Джордж Уимпл. Учи в Куинс колидж и в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава естествени науки, специализирани в областта на биохимията.
Назначен е на изследователски пост в Катедрата по биохимия, Кеймбридж, през 1942 година и защитава докторска степен в началото на 1951 за работата си върху начина на действие на пеницилина. През 1955 година е поканен от проф. Майкъл Суон да създаде биохимично научно звено, наречено звено за химична биология, в катедрата по зоология в Единбургския университет, където той е назначен за старши лектор, но влошено му здравословно състояние води до оставката му през 1963 година.
Хемиосмотичнен синтез на АТФ редактиране
През 1960 година е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но се приема, че механизмът, чрез който АТФ се синтезира в митохондриите, е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окислителното фосфорилиране. По това време биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.
Мичъл осъзнава, че движението на йони в цяла мембрана поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури енергия, необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е основана върху информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите клетки имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал.
Неговата хипотеза е потвърдена от откриването на АТФ синтаза, мембранен протеин, който използва потенциалната енергия на електрохимичния потенциал да синтезира АТФ.[4]
Бележки редактиране
- ↑ Milton H. Saier Jr. Peter Mitchell and the Vital Force // Архивиран от оригинала на 2006-08-30. Посетен на 23 март 2007.
- ↑ Slater, Edward Charles. Peter Dennis Mitchell, 29 September 1920 – 10 April 1992 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 40. Royal Society, November 1994. DOI:10.1098/rsbm.1994.0040. p. 283 – 305. Посетен на 12 септември 2020. (на английски)
- ↑ Prebble, John N. Mitchell, Peter Dennis // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press. DOI:10.1093/ref:odnb/51236. Посетен на 13 септември 2020. (на английски)
- ↑ Mitchell, Peter. Coupling of Phosphorylation to Electron and Hydrogen Transfer by a Chemi-Osmotic type of Mechanism // Nature 191. Nature Research, July 1961. DOI:doi.org/10.1038/191144a0. p. 144 – 148. Посетен на 13 септември 2020. (на английски)