Питър Денис Мичъл (на английски: Peter Dennis Mitchell)[1] е британски биохимик, член на Британското кралско научно дружество[2] и носител на Нобелова награда за химия през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на АТФ.[3]

Питър Денис Мичъл
Peter Dennis Mitchell
английски биохимик
Роден
Починал
10 април 1992 г. (71 г.)
Бодмин, Корнуол, Англия
Националност Англия
Учил вКеймбриджки университет
Научна дейност
ОбластБиохимия
Работил вКеймбриджки университет
Единбургски университет
Известен сОткриване на механизма на синтез на АТФ
Награди Нобелова награда за химия (1978)
Семейство
Подпис
Питър Денис Мичъл в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 29 септември 1920 година в Мичъм, графство Съри, Англия, в семейството на Кристофър Гибс Мичъл, държавен служител, и Кейт Беатрис Дороти (по баща) Таплин. Чичо му е сър Годфри Уей Мичъл, председател на Джордж Уимпл. Учи в Куинс колидж и в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава естествени науки, специализирани в областта на биохимията.

Назначен е на изследователски пост в Катедрата по биохимия, Кеймбридж, през 1942 година и защитава докторска степен в началото на 1951 за работата си върху начина на действие на пеницилина. През 1955 година е поканен от проф. Майкъл Суон да създаде биохимично научно звено, наречено звено за химична биология, в катедрата по зоология в Единбургския университет, където той е назначен за старши лектор, но влошено му здравословно състояние води до оставката му през 1963 година.

Умира на 10 април 1992 година в Бодмин, Корнуол.

Хемиосмотичнен синтез на АТФ редактиране

През 1960 година е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но се приема, че механизмът, чрез който АТФ се синтезира в митохондриите, е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окислителното фосфорилиране. По това време биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.

Мичъл осъзнава, че движението на йони в цяла мембрана поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури енергия, необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е основана върху информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите клетки имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал.

Неговата хипотеза е потвърдена от откриването на АТФ синтаза, мембранен протеин, който използва потенциалната енергия на електрохимичния потенциал да синтезира АТФ.[4]

Бележки редактиране

  1. Milton H. Saier Jr. Peter Mitchell and the Vital Force // Архивиран от оригинала на 2006-08-30. Посетен на 23 март 2007.
  2. Slater, Edward Charles. Peter Dennis Mitchell, 29 September 1920 – 10 April 1992 // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 40. Royal Society, November 1994. DOI:10.1098/rsbm.1994.0040. p. 283 – 305. Посетен на 12 септември 2020. (на английски)
  3. Prebble, John N. Mitchell, Peter Dennis // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford University Press. DOI:10.1093/ref:odnb/51236. Посетен на 13 септември 2020. (на английски)
  4. Mitchell, Peter. Coupling of Phosphorylation to Electron and Hydrogen Transfer by a Chemi-Osmotic type of Mechanism // Nature 191. Nature Research, July 1961. DOI:doi.org/10.1038/191144a0. p. 144 – 148. Посетен на 13 септември 2020. (на английски)

Външни препратки редактиране