Плаваща работилница
Плаваща работилница (съкратено – плавработилница, абревиатура – ПР[1]) е спомагателен плавателен съд, предназначен за ремонт на кораби и съдове, техните оръжия и технически средства в райони, отдалечени от основните пунктове на базиране. Плаващите работилници са оборудвани с необходимото струговъчно оборудване, подемни устройства, заваръчни агрегати и т.н., а също имат и квалифициран личен състав. Като правило, плавработилниците са с водоизместимост от 4000 до 20 000 t, скорост до 18 възела и отбранително въоръжение.
Руски императорски флот редактиране
До 1917 г. такива кораби има в състава на Руския императорски флот[1].
ВМС на СССР редактиране
Отчитайки дореволюционния опит, а също така опита на ВМС на САЩ по време на Втората световна война в Тихия океан, ръководството на ВМС на СССР взема решение за строителството на серия плаващи работилници. В края на 1950-те – началото на 1960-те години са построени две серии плавработилници от проектите 725 (предназначени за обслужване само на надводни кораби) и проекта 725А – за обслужване на подводници. Всичко по проектите 725 и 725А са построени 5 съда[1].
Най-масовите плавработилници във ВМС на СССР са съдовете „полска“ постройка от различни проекти. Сътрудничеството между СССР и Полша в строителството на спомагателни съдове на този подклас, започва от построяването на първата плавработилница от проекта В-30, създадена на базата на въглищо-рудовоз. Шестте кораби на този проект са оценени като недостатъчно сполучливи и в началото на 1960-те години част тях са преоборудвани на плавбази и плаващи казарми, а в 1970-те г. болшинството от тях са отписани от флота и предадени за скрап[1].
Най-сполучливи и масови плаващи работилници „полска“ постройка са плавработилниците от проектите 300, 301, 303 и 304. Тяхното строителство продължава от 1963 до края на 1980-те години в Щетинската корабостроителница в Полша. Общо са построени над 40 съда.[1]
Източници редактиране
Литература редактиране
- Военно-морской словарь. М., Воениздат, 1990, 511 с. ISBN 5-203-00174-X. с. 315.
- Кузин В. П., Никольский В. И. Военно-Морской флот СССР 1945 – 1991. СПб., Историческое Морское Общество, 1996, 653 с.
В Общомедия има медийни файлове относно Плаваща работилница
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучая мастерская“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |