Вижте пояснителната страница за други значения на Лабаница.

Плакида или Лабаница (среща се и форма със западен назализъм Ламбаница, на гръцки: Πλακίδα, Плакида, до 1927 година Λαμπανίτσα, Ламбаница, Лабаница[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 11 жители (2001).

Плакида
Πλακίδα
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областКостенария
Надм. височина737 m
Население10 души (2011 г.)
Пощенски код500 02

География редактиране

Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра западно от Неаполи (Ляпчища) и около 13 километра северозадно от Цотили. На север граничи със село Лучища (Керасона), както и Чърчища (Скалохори).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В края на XIX век Лабаница е гръцко християнско село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Лабаница живеят 155 гърци.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабаница е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 31 къщи.[3]

В началото на XX век селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в него има 155 гърци патриаршисти.[4]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Лабаница (Λαμπανίτσα) в 1910 година има 27 семейства гъргоговорещи християни.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Лабаница остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Плакида.

В 1952 година на най-високото място в селото е построена църквата „Свети Николай“. До нея е старото училище.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Плакида на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ценес[7] Τσενές Крия Вриси Κρύα Βρύση[8] връх на ЮЗ от Плакида (910 m)[7]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  6. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  7. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)