Уикипедия

Пламтяща готика

Пламтящата готика (на френски: Gotique flamboyant) е название, дадено на витиеватия стил на късната готическа архитектура, популярна във Франция, Испания и Португалия през 15 век. В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на 14 век, а през 15 век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика (на немски: Sondergotik).

Този стил възниква от френската лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към декоративните елементи на украсата.[1]

Термин редактиране

Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът мануелин в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на 15 век и началото на 16 век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.

Поява редактиране

Появява се особено през 15 и началото на 16 век във Франция и Испания.[2] Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „черната смърт“ – страшна епидемия от чума, която обхваща Западна Европа в средата на 14 век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, напротив, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица Авиньон.[3]

След отстъпването на болестта в Европа настъпва периодът на късната или пламтяща готика – съответстваща на маниеризма. Наименованието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила полихромни фигури на светци.

Образци редактиране

Руанска катедрала редактиране

Западната фасада на Катедрала „Нотър Дам дьо Руан“ има плътна ярка декорация, както и пищна украса на части от дясната кула (15 век) и централната фенерна кула (13 – 16 век).

Църква „Сент Маклу“ редактиране

Църквата „Сент Маклу“ в Руан (1500 – 1514) е недалеч от Катедралата в Руан и се счита за един от най-добрите примери за пламтящия стил във Франция. [2]

Кула на църквата „Сент Жак“ (Париж) редактиране

Кулата на църквата „Сен Жак“ е в близост до Лувъра в центъра на Париж и е обявена за паметник на пламтящата готика. Тя е всичко, което е останало от бившата църква „Сен Жак“, разположена в центъра на стария централен пазар на продукти. Построена е от богатата гилдия на касапите. [4]

  •  
    Руанска катедрала:, централна кула (13 – 16 век) и дясна кула (15 век)
  •  
    Детайл от западната фасада на Руанската катедрала (13 – 16 век)
  •  
    Църква „Сен Маклу“, Руан (1500 – 1514)
  •  
    Кула „Сент Жак“, Париж (16 век)

Катедрала в Мулен редактиране

Муленската катедрала или Катедралата „Благовещение на Света Дева“, съществуваща в наше време, е построена в стил „пламтяща готика“ Нейният основополагащ камък е положен през 1468 г. от Агнес Бургундска – 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 г.[5]

Шартърска катедрала редактиране

Шпилът на северната кула на Катедралата „Нотър Дам дьо Шартър“ е в стил „пламтяща готика“.[6]

  • акценти от други френски провинции
  •  
    Сляпа арка и декоративни плетеници в трансепта на Санслиската катедрала от 16 век
  •  
    Църква „Свети Стефан“, интериор, Бове
  •  
    Нотър Дам дьо л'Епин, западна фасада
  •  
    Катедралата в Еврьо, северна фасада
  •  
    Църква „Сен Северин“, Париж, колона
  •  
    Нотър Дам дез Артс, деп. Йор
  •  
    Църква „Сент Мало“, Руан, западна фасада
  •  
    „Сент Уен“, Руан, неф
  •  
    Абатство „Св. Троица“, Вандом, западна фасада

Готически стил извън Франция редактиране

Бургоска катедрала редактиране

Бургоската катедрала (Испания) е построена за първи път между 1221 и 1257 г. във френски стил „лъчиста готика“ с типичната си триетажна кота, сводове и ажури, и с изобилие от богата скулптура, особено около порталите. Започвайки от средата на 15 век, тя до голяма степен е реконструирана и ремонтирана в стил „пламтяща готика“ с нов хор с купол-свод със звезди, средокръстна кула и нови портали и хорове. Новата работа е завършена едва през 1567 г. Бургоската работилница продължава да обучава испански скулптори и занаятчии.[7]

  •  
    Порталът на апостолите, Катедрала в Бургос (13 век)
  •  
    Кулите и факадата на Бургоската катедрала в стил „пламтяща готика“ (13 – 16 век)
  •  
    Звезда на купола на Бургоска катедрала (15 – 16 век)
  •  
    Златната пътека на северния трансепт на Бургоската катедрала (1519)

Белгия редактиране

Вариации на пламтяща готика, повлияни от Франция, но със свои собствени характеристики, започват да се появяват в други части на Континентална Европа. [2] Пламтящата готика има особено силно влияние в Белгия, която тогава е част от Испанска Нидерландия и също е част от католическата епархия с център Кьолн. Изключително високите кули са черта на брабантския стил. През 15 век белгийските архитекти създават забележителни примери за религиозна и светска пламтяща архитектура, една от които е кулата на катедралата „Свети Румболд“ в Мехелен (1452 – 1520), която е построена както като камбанария, така и като наблюдателна кула за отбраната на града. Кулата е висока 167 м (548 фута) и е проектирана да има кула с височина 77 м (253 фута), от които само 7 ма (23 фута) са завършени. Други забележителни за стила катедрали включват Катедралата в Антверпен с кула с височина 123 м (404 фута) и необичаен купол върху панданти, който е украсен с декоративни ребра, Катедралата „Свети Архангел Михаил и Св. Гудила“ в Брюксел (1485 – 1519) и Катедралата в Лиеж. [2]

Кметствата на Белгия, много от които са построени от проспериращи търговци на текстил във Фландрия, са още по-ярки. Те са сред последните велики явления на готическия стил, докато Ренесансът постепенно идва в Северна Европа и са предназначени да покажат богатството и великолепието на техните градове. Основните примери включват кметството на Льовен (1448 – 1469) с неговото множество почти фантастични кули [2] и тези на Брюксел (1401 – 1455), Гент (1519 – 1539) и Монс (1458 – 1477). [2]

  •  
    Льовенското кметство (1448 – 1469)
  •  
    детайл от фасадата на Льовенското кметство
  •  
    Кметството в Брюксел (1401 – 1455)
  •  
    Кметството на Ауденаарде

Други редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Власов В. Г. „Пламенеющая готика“ // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. VII, 2007. – С. 481
  2. ↑ а б в г д е https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style – Encyclopædia Britannica
  3. ↑ Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)
  4. ↑ https://www.pop.culture.gouv.fr/notice/merimee/PA00086479 Кулата на църква „Сент Жак“
  5. ↑ Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
  6. ↑ Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
  7. ↑ https://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=31&id_site=316 /Катедралата в Бургос като обект на ЮНЕСКО за световно наследство
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пламтяща_готика&oldid=12207551“.