Планинички манастир
Планиничкият манастир „Свети Никола“ (на сръбски: Манастир Планиница), известен и като Държински манастир, е манастир в Западните покрайнини, Сърбия, в землището на село Планиница (Горна или Бугарска Планиница), Царибродско.
| Планинички манастир Манастир Планиница | |
 | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Планиница |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Епархия | Нишка |
| Изграждане | XVI век |
| Статут | недействащ |
| Планинички манастир в Общомедия | |
География редактиране
Манастирът се намира на 14 километра западно от Цариброд.
История и архитектура редактиране
Манастирският комплекс се състои от църквата „Св. Никола“, камбанария, конак и други постройки. Според надписа в църквата, запазен в западната част на наоса, църквата е „изписана през април и завършена на 22 април при поп Стефан в 7114 г. [1606 г.]“.
Църквата е еднокорабна, триконхална, засводена, с двускатен покрив.[1] Размерите ѝ са 8х6,3 m, а дебелината на стените – 0,6 m. Певниците и апсидата имат самостоятелни керемидени покриви.[2]
През 1910 година манастирът е притежавал 62 парчета земя с обща площ 211,4 декара.[2] Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 г., манастирът почти не притежава ниви, но има около 1000 декара гори.[3]
Днес манастирът е недействащ.
Стенописи редактиране
Смята се, че стенописите са дело на софийския зограф св. Пимен Зографски и неговите ученици, работили в края на 16 и началото на 17 век.[4]
В източната част от потона е изобразен Христос от „Възнесението“, в централната – Христос Пентократор, вписан в тетраморф. В апсидата е изобразена Богородица Платитера (Ширшая небес), долу с „Поклонение на жертвата“. Над апсидата, под прозореца е вместено изображение на св. Убрус. На западната стена са изобразени композициите „Преображение“ и „Успение Богродично“. Отвън, в люнета на западната стена над входа е поставен патронът – свети Никола.[1] На западната фасада на външната страна на църквата е изписано голямо изображение на Страшния съд. [4][2]
Бележки редактиране
- ↑ а б Лакова, Елина. Планиничкият манастир – един угасващ духовен пламък, Бюлетин на културно-информационния център на българското малцинство „Цариброд“, бр. 2, Димитровград 2000, с. 14 – 16
- ↑ а б в Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 130, 133
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 541
- ↑ а б Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 268, архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429171428/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf, посетен на 19 декември 2017