Плаошник
Плаошник е археологически резерват, разположен на едноименния хълм в град Охрид, Република Македония.[1] В него се намират руините на античната Лихнида, южно от главната порта на Самуиловата крепост. Разкрита е раннохристиянска базилика от IV - V век. До нея е разположена църквата „Свети Климент и Пантелеймон“, възстановена в 2001 – 2002 година върху развалините на Султан Мехмед или Имарет джамия. Смята се, че джамията е изградена върху църквата, в която в IX - X век работи Климент Охридски. След построяването на църквата в 2002 година, в нея отново са пренесени мощите насветеца, които дотогава са в църквата „Света Богородица Перивлепта“.[2][3] На Плаошник се намира тюрбето на Синан Челеби Охризаде от 1591 – 1592 година.[4] На хълма се намира и красивата историческа сграда Вила „Лепа“.
| Плаошник | |
.JPG) | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна | Северна Македония |
| Плаошник в Общомедия | |
На 26 юли 2000 година обектът Плаошник е обявен за паметник на културата.[5]
Забележителности редактиране
„Свети Климент и Пантелеймон“ редактиране
Църквата „Свети Климент и Пантелеймон“ е основната забележителност на хълма Плаошник и е едно от най-старите и популярни светилища в българската история. Манастирът е изграден по инициатива на Свети Климент Охридски[6] и лично поръчение на княз Борис I Покръстител. Археологически проучвания показват, че на мястото на църквата на манастира е имало голяма раннохристиянска петкорабна базилика, за която няма запазена информация. От въздигането си в края на IX век до разрушаването си манастирът е многократно увреждан и наново възстановяван. Целият район на местността Плаошник изобщо е богат на археологически находки.
Базилика редактиране
На Плаошник е открита епископска базилика с кръстилница (баптистериум) с класиви мозаечни подове, които датират от периода между IV и VI век.[7]
Археологически дейности редактиране
Археологически проучвания на Плаошник се извършват периодично в XX век, а от 1999 година се извършват непрекъснато и систематично. Основно мненията разделят датировката на предклиментов период, който обхваща периода до IX век, и климентов период, който започва от 893. г., когато Климент Охридски основава църквата „Свети Пантелеймон“ и продължава до превземането на Охрид от турците в XV век.
Предклиментов период редактиране
В 2008 г. открит е гроб на покойничка от висок социален ранг от желязната епоха. Смята се, че откритието датира между VIII и VI век пр.н.е. Гробницата се различава от подобни открития на археологически обекти в източната част на Македония по броя на запазените артефакти. Тялото на покойничката било заровено с бронзова диадема, поставена на главата на покойничката, бронзов колан с трилистни декоративни аксесоари, масивни бронзови гривни и други декорации.[8]
Климентов период редактиране
Народното предание, че на Плаошник е основана църква от Климент Охридски и че там се намира гробът му, са потвърдени при първите археологически дейности в 1943 година, когато професор Димче Коцо открива темелите на църквата и гробницата на Климент Охридски. Върху темелите на раннохристиянската базилика, от която са запазени останки, е изградена църква с триконхална форма. Храмът е обновен в XII век, а след това още веднъж в XIII век. След това към църквата са достроени малки параклиси, а в XIV век са достроени притворът и външният притвор с камбанарията. Фреските от първоначалната църква не са запазени. Откритите стенописи по време на археологическите работи, се причисляват към три различни периода на обновяване на църквата. По време на Османската империя е изградена над основите на църквата известната Имарет джамия, а мощите на светеца са пренесени в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Заключителните разкопки в Плаошник са започнати от археолог Владо Маленко в есента на 1999 г. след отстраняването на останките на Имарет джамия. Целта е да се осигурят условия за възобновяването на Светиклиментовия храм. По това време е открита кръстилницата на петкорабна базилика с мозаечни подове, които са датирани между IV и VI век. Предполага се, че тази раннохристиянска базилика в Плаошник, върху която в XIX век е построен Светиклиментовият манастир, е посветен на Свети апостол Павел.[9]
На 10 октомври 2007 г. находище, което е в размер от около 2383 венециански монети, е открито от археолози, по време на археоложки дейности по манастира. Известният археолог от Република Македония, Паско Кузман, заявява, че монетите са от особено значение, защото те показват, че Лихнида и Венеция са имали търговски отношения.[10]
В август 2008 година са в ход археологическите работи върху конаците на манастира, които са се намирали в близост до църквата
Бележки редактиране
- ↑ Плаошник // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 11 септември 2017.
- ↑ Lychnidos, History of Ohrid, St. Clement’s monastery „St. Pantheleimon“, градска управа Охрид
- ↑ Plaosnik Archaeological Excavations Resume Архив на оригинала от 2012-02-08 в Wayback Machine., Министерство на културата на Република Македония
- ↑ Regional Programme on Cultural and Natural Heritage in South East Europe: Rehabilitation Project Plan Survey of the Architectural and Archaelogical Heritage Ohrid, pdf, p. 16.
- ↑ Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 156.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 422.
- ↑ Поликонхална базилика на Плаошник // Национална установа – Завод за заштита на спомениците на културата и Mузеј – Охрид. Посетен на 9 септември 2017.
- ↑ Кирилица: На Плаошник откриена покојничка од железно време[неработеща препратка]
- ↑ Institute of Conservation and Restoration and Museum – Ohrid; Plaoshnik, Then and now. Brochure No. 6
- ↑ На Плаошник откриено депо со венецијански сребрени Архив на оригинала от 2012-06-30 в archive.today, „Вечер“, 10 октомври 2007