Вижте пояснителната страница за други значения на Платания.

Платания или Бобуща или Бобущ (произношение в най-близкия български говор Бобушча, (на гръцки: Πλατανιά, Платания, Платаня, до 1927 година Μπουμπούστιον, Бобустион[1]), е село в Република Гърция, дем Горуша в област Западна Македония. Селото има население от 121 души (2001).

Платания
Πλατανιά
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина617 m
Население93 души (2011 г.)
Пощенски код500 01

География редактиране

Селото е разположено северно от град Неаполи (Ляпчища, Населич), на границата с дем Хрупища. На север граничи със село Богатско. Селото е разположено по десния (югозападен) бряг на река Бистрица.

История редактиране

В Османската империя редактиране

Според академик Иван Дуриданов Бобущ, Бобуща е притежателно прилагателно със суфикс -јь, - от изчезналото лично име Бобут-(а), разширено със суфикс -ут(а) от Бобе, Бобо, хипокористика от Богдан, Борис и прочее.[2]

Бистрица я прѣминахме по единъ тѣсенъ мостъ и не безъ страхъ при Смикси. Това мѣсто служи и за езиковна граница. Първото село, въ което се говори само на гръцки, е Бубуща. Тукашнитѣ жители се наричатъ валахадесъ; тѣ сѫ повечето мохамедане, но говорятъ изключително гръцки. Названието си сѫ получили отъ това, че знаятъ само една турска дума „евала“. Тѣхния типъ е повечето гръцки, отколкото славянски: черна коса и очи, и изкривенъ носъ се срѣщатъ най-много. (Именно зарадъ тия чърти неможе да се мисли, че тѣ иматъ нѣщо общо съ „Влахи“.)“[3]

В края на XIX век Бобуща е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в него живеят 300 гърци мохамедани (валахади).[4]

Според гръцка статистика от 1904 година в Бобусти живеят 650 валахади.[5]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Бубуща като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[6]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Бобуща остава в Гърция.

В средата на 20-те години населението на Бобуща е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция.[7] В 1928 година то е представено като изцяло гръцко бежанско село със 72 семейства и 236 жители.[8]

В 1927 година името на селото е сменено на Платания.

Прекръстени с официален указ местности в община Платания на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кондоянев чифлик[9] Τσιφλίκ Κοντογιάννη Левкес Λεύκες[10] бивше селище С от Платания на десния бряг на Бистрица[9]

Преброявания редактиране

  • 1981 – 151 жители
  • 1991 – 148 жители
  • 2001 – 121 жители

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 183.
  3. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  5. Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  7. Официален сайт на Дем Неаполи, архив на оригинала от 6 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090706025704/http://www.neapolikoz.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=19&Itemid=33, посетен на 3 май 2010 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)