Тази статия е за термина от ботаниката. За селото вижте Подлес.

Подлес е термин от ботаниката и лесовъдството, с който се означава съвкупността от храстовата растителност в гората. Подлесът е присъщ, но незадължитилен елемент на биологичния комплекс на горската екосистема.[1] Под подлеса се намира т.нар. жива почвена покривка, която представлява тревната растителност, мъховете, лишеите и полухрастите.

Стопанското значение на подлеса може да е едновременно положително и отрицателно. Подлесът обикновено служи за хранителна база и убежище на диви животни. Отрицателното му значение е свързано с това, че подлесът конкурира дървостоя в насаждението за почвена влага и хранителни ресурси.[1] Плътното покритие на подлеса може да стане причина за по-бавното протичане на естествените процеси по възобновяване на някои типове гори.[2]

Терминът „подлес“ не бива да се бърка със сходните по звучене термини подгон и подраст, въпреки че и трите обитават втория етаж на насаждението.

  • Подгонът е частта от дървостоя, формирана от онези дървесни екземпляри, които по някакви видови и индивидуални особености или други причини са изостанали от развитието на останалите дървета.
  • Подрастът е новото поколение гора, в което влизат фиданки на възраст от една година до дръвчета, които достигат до половината на височината на дървостоя.[1]

Източници редактиране

  1. а б в Георги Костов, Васил Стипцов. „Учебно помагало по лесовъдство“. ЕТ „Рута“, София, 2004, ISBN 954-8783-86-X, стр. 7.
  2. Катя Метанова, Мартин Борисов. „Лесовъдство“, Просвета – София АД, 2005, ISBN 954-01-1675-9, стр. 8.