Полабски език
Полабският език е група от славянски диалекти, говорени докъм 18 век на територията на съвременните немски провинции: Мекленбург, Бранденбург, Саксония-Анхалт, в източните части на Долна Саксония и Шлезвиг-Холщайн. Полабският е един от лехитските езици.
| Полабски език Slüvensťă rec / Vensťĕ | |
| /slyˈvɛˑn.stʲɐ rɛt͡s/ | |
| Страна | Полша, Германия |
|---|---|
| Регион | Европа |
| Мъртъв език | да |
| Говорещи | 0 |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЗападнославянскиЛехитски Полабски | |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | – |
| ISO 639-2 | sla |
| ISO 639-3 | pox |
| Полабски език в Общомедия | |
Името идва от полабските славяни, които дължат името си на река Елба (на чешки: Лабе, а на полски – Łaba)
Разпространение редактиране
До 10 век полабските славяни обитават областите около р. Елба. Известни от историческите извори племена са ободритите в западната част на Мекленбург и Холщайн, лютичите в източен Мекленбург, северен Бранденбург и южна Померания, хавеляни в западен Бранденбург, и руяни на о. Рюген. Съвременният кашубски език, говорен на територията на Северна Полша е най-близък до полабския език.
История на езика редактиране
Със заселването на немци на изток през 10 – 12 век полабските езици биват постепенно изместени от немския. Издавани са многобройни забрани за употреба на езика. В градовете в района на Бранденбург на вендите (славяните) се разрешавало да се препитават само като рибари. Така езикът бива ограничен до някои изолирани райони и се запазва до 17 век. На о. Рюген полабският език изчезва още през 15 век. До средата на 18 век в областта Вендланд в Долна Саксония (източно от Люнебург) се говори дравенополабски диалект.
Днес за полабските племена напомнят местни имена като Росток, Потсдам, Узедом.
Писмени паметници редактиране
Полабският език никога не е имал собствена писменост. Малко преди изчезването на езика са записани няколко кратки речника, молитви и една народна песен. Повечето от текстовете са записани в селата Вустров и Зютен в Мекленбург. Известни са и текстове на полабски, написани в Люхов-Даненберг през 17 и 18 век.
Особености на езика редактиране
Поради дълговековната си изолация полабският език се е отдалечил от другите славянски езици: на първо място се забелязва силно немско влияние.
- В древенополабския диалект се наблюдават гласни звукове ö und ü: dör двор, düber добър.
- Развитие на дифтонги, подобно на дифтонгите au и ai, развили се от дългите u и i при прехода на среднонемски в нововисоконемски) Примери: jautra утро, dausa душа, caiste чист, djöicha (той) диша, launa луна.
- В полабския език не е действал с пълна сила законът за възходяща звучност в сричката. Пример за това е непълната ликвидна метатеза (замяната на праславянските съчетания -or- и -ol- пред съгласна с -ro- и -lo- или -ra- und -la- (например в местните названия Старгард, Загард, Гартов и Гардиц, в които се открива праславянското *gardъ град) и думи като dargë драг, gardište градище, warna врана, korwo крава, но mlade, mlôde млад.
- Запазване на носовите гласни: jaimą име, gąs, gęs гъска, pąt път – в старобългарски сътоветно: имѧ, гѫсъ, пѫтъ.
- Непълно развитие на съчетанията *tj, *dj: motechja мащеха, но swecja свещ, midzja межда.
- Речниковият състав съдържа голям брой немски заемки (особено долнонемски): kledijat обличам, dif крадец, klore ясен, knecht слуга, komot (инф.) идвам, omar чук, smada ковач, taid време и др.
В следната таблица са дадени примери на думи от дравенополабския диалект (първата половина на 17 век) и на полабски език (8 – 14 век):
| български | дравенополабски | полабски | полски | долнолужишки | горнолужишки | чешки | старобългарски |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| човек | clawak, clôwak | człowiek | cłowjek | čłowjek | člověk | чловѣкъ | |
| брат | brot | brat | bratš | bratr | bratr | братръ, братъ | |
| сестра | sestra | siostra | sotša | sotra | sestra | сестра | |
| бук | bauk | buk | buk | buk | buk | buk | боукы |
| бял | bjole | belë | biały | běły | běły | bílý | бѣлъ |
| бреза | breza | breza | brzoza | brjaza | brěza | bříza | |
| бик | bôla | byk | byk | byk | byk, ćělc | býk | быкъ |
| ден | dôn | dzień | źeń | dźeń | den | дьнь | |
| есен | jisin, prenja zaima | jesień | nazymje | nazyma | podzim | Ѥсень | |
| шапка | klöbük, klübik | czapka | kłobyk | kłobuk | klobouk | клобоукъ | |
| лято | let | lato | lěśe | lěćo | léto | лѣто | |
| мишка | mois | myš | mysz | myš | myš | myš | мъшь |
| малина | molaina | malina | malina | malina | malena | malina | |
| лъг | plana | ląka | łąka | łuka | łuka | louka | лѫгъ |
| риба | raibo, roiboi | ryba | ryba | ryba | ryba | ryba | рыба |
| ръка | ręka | ręka | ruka | ruka | ruka | рѫка | |
| сняг | sneg | śnieg | sněg | sněh | sníh | снѣгъ | |
| топъл | teplü | tepëlë | ciepły | śopły | ćopły | teplý | топлъ |
| вечер | wicer | wieczór | wjacor | wječor | večer | вечеръ | |
| огън | widin, wüdjin | ogień | wogeń | woheń | oheň | огнь | |
| вятър | wjôter | wiatr | wětš | wětřik, wětr | vítr | вѣтръ | |
| вода | wôda | woda | woda | woda | woda | voda | вода |
| градина | wôgord | wogard | ogród | zagroda | zahroda | zahrada | |
| зима | zaima | zima | zymje | zyma | zima | зима |
Текстов пример редактиране
Aita nos – молитва Отче наш
- Aita nos, tâ toi jis wâ nebesai,
sjętü wordoj tüji jaimą; tüji rik komaj; tüja wüľa mo są ťüńot kok wâ nebesai tok no zementi; nosę wisedanesnę sťaibę doj nam dâns; a wütâdoj nam nose greche, kok moi wütâdojeme nosim gresnarem; ni bringoj nos wâ warsükongę; toi losoj nos wüt wisokag chaudag. Pritü tüje ją tü ťenądztwü un müc un câst, warchni Büzac, nekąda in nekędisa. Amen.
Литература редактиране
- Słownik etymologiczny języka Drzewian połabskich, т. 1: ред. Tadeusz Lehr-Spławiński & Kazimierz Polański, Wrocław, 1962, от т. 2: ред. K. Polański, Wrocław, 1971.
- Kazimierz Polański & Janusz Sehnert: Polabian-English Dictionary. The Hague: Mouton 1967
- Reinhold Olesch: Thesaurus linguae Dravaenopolabicae. (= Slavistische Forschungen; Band 42). Böhlau, Köln und Wien 1983 – 1987 (тритомен речник)
- August Schleicher: Laut – und Formenlehre der polabischen Sprache. Kaiserliche Akademie der Wissenschaften, Sankt Petersburg 1871 (Препечатан в Saendig-Reprint-Verlag, Wiesbaden 1967; Reprint-Verlag, Vaduz/Liechtenstein 1999)
- Johann Parum Schultze; Reinhold Olesch (изд.): Fontes linguae Dravaenopolabicae minores et Chronica Venedica J. P. Schultzii.
(= Slavistische Forschungen; т. 7). Böhlau, Köln und Graz 1967
- Christian Hennig von Jessen: Vocabularium Venedicum (oder Wendisches Wörter-Buch) (1705). препечатан от Reinhold Olesch. – Köln: Böhlau 1959