Политическа антропология

Политическата антропология е научна дисциплина, анализираща „архаичните общества“, в които държавата не е ясно конструирана и общества, в които държавата съществува и показва много силно отличаващи се една от друга конфигурации.

Монтескьо - главният основоположник на политическата антропология.

Определение редактиране

Политическата антропология е средство за откриване и изследване на различни институции и практики, осигуряващи управлението на хората. Тя разглежда проблема за държавата, за нейния генезис и първоначалните и форми. Дефинира се преди всичко чрез осмислянето на политическата екзотика и сравнителния анализ, до който довежда. Основоположник на политическата антропология е Шарл Монтескьо.

Българският изследовател Калоян Смилков задава следните ориентири в своя труд "Властта и човекът": "[м]акар родена в дебрите на философско-етическите рубрики, политическата антропология кристализира в лоното на културната антропология, но се различава и от нея. Много от нейните предшественици са социолози, икономисти, лингвисти, философи, юристи или психолози. Поради това тя често се е проявявала разсеяна в други науки (социална антропология, социална история, политическа география, сравнително и обичайно право) в цялостна или ограничена форма. Общата тенденция на научни търсения от началото на XX век е интердисциплинарна. Тя съдържа принципа, че е невъзможно да се открие човешки феномен - на език, ритуали, митология, вкусови предпочитания и т. н., без да се изследва неговото политическо измерение."[1]

Основни цели редактиране

Основните цели, които си е поставила политическата антропология са: 1. Определяне на политическото, което да не го свързва нито само с т.нар. исторически общества, нито предимно с наличието на държавен апарат 2. Изясняване на процесите на формиране и на трансформация на политически системи 3. Сравнителен анализ, който да разглежда различните прояви на политическата реалност в цялата нейна историческа и географска широта.

Методи редактиране

  • 1. Генетичен подход – анализира процеса на създаване на елементарна държава, преминаването от обществата, изградени върху „родството“ към политически общества.
  • 2. Функционалистки подход – идентифицира политическите институции в т.нар. примитивни общества въз основа на изпълняваните функции.
  • 3. Типологичен подход – има за цел определянето на типовете политически системи, класифицирането на формите на организация на политическия живот.
  • 4. Терминологичен подход – опитва се да даде строго определение на основните понятия: политическо действие, власт, управление, длъжност.
  • 5. Структуралистки подход – заменя генетичното или функционалисткото изследване с изследване на политическото въз основа на структурални модели.
  • 6. Динамистки подход – стреми се да улови динамиката на структурите, както и системата на конституиращите ги отношения.

Периоди редактиране

Класиците редактиране

Първите антрополози редактиране

Те анализират политическите феномени преди всичко от гледна точка на техния генезис.

Антрополозите редактиране

Изследват държавата, нейния произход и елементарните и форми.

Източници редактиране

  • Политическа антропология / Жорж Баландие; Прев. от фр. Евгения Грекова

София: Издателска къща „Женифер – Хикс“, 2000

Източници редактиране

  1. Смилков, Калоян. Властта и човекът. 2011. ISBN 978-954-9819-23-6, 2011 г., стр. 12-13.