Последствия от Втората световна война

Последствията от Втората световна война са политически, социални и стопански процеси в различни части на света, много от които продължават с десетилетия след нейния край.

Развалините на Варшава през януари 1945 година, след системното разрушаване на града от германците

Непосредствено след края на Втората световна война в Европа през 1945 година Съюзниците създават окупационни администрации в Австрия и в Германия. Първата става неутрална държава, необвързана с политически съюзи, а втората е разделена на западна и източна окупационна зона, контролирани съответно от Западните Съюзници и Съветския съюз. Програма за денацификация на Германия води до преследвания на националсоциалистически военнопрестъпници, включително в Нюрнбергския процес, и отстраняване на бивши националсоциалисти от властта, но с времето тази политика се смекчава, насочвайки се към амнистия и реинтеграция на бившите националсоциалисти в западногерманското общество.[1]

В резултат на войната Германия губи една четвърт от територията си от 1937 година. На изток Силезия и голяма част от Ноймарк и Померания са присъединени към Полша,[2] а Източна Прусия е поделена между Полша и Съветския съюз. 9 милиона етнически германци от тези области,[3][4] както и 3 милиона от Судетите в Чехословакия са изселени в Германия, като през 50-те години една пета от населението на Западна Германия е съставено от бежанци от източните области. Освен германски територии, Съветският съюз присъединява полските области на изток от Линията „Кързън“,[5] откъдето са прогонени 2 милиона поляци,[4][6] както и североизточна Румъния,[6][7] части от източна Финландия[8] и трите Балтийски страни.[9][10] Италия губи сравнително малки области в полза на Франция, Югославия и Гърция, както и владенията си в Африка.

Обвиняеми в Нюрнбергските процеси, където Съюзниците съдят видни фигури от политическото, военното, съдебното и стопанското ръководство на Нацистка Германия за престъпления срещу човечеството

В опит за поддържане на световен мир[11] Съюзниците създават Организацията на обединените нации (ООН), официално образувана на 24 октомври 1945 година,[12] и през 1948 година приемат Всеобщата декларация за правата на човека като общ стандарт за всички членуващи в нея държави.[13] Великите сили, победителки във войната – Великобритания, Китай, Съветския съюз, Съединените щати и Франция, – стават постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.[14] Въпреки това отношенията между самите Съюзници започват да се влошават още преди края на войната.[15]

Следвоенни промени на границите в Централна Европа и формиране на Социалистическия лагер

Германия е де факто разделена на две независими държави – Федерална република Германия (Западна Германия) и Германска демократична република (Източна Германия),[16] – в границите на първоначалните западна и съветска окупационна зона. Останалата част от Европа също се разделя на западна и съветска сфера на влияние.[17] Повечето страни в Източна и Централна Европа попадат в съветската сфера и в тях, изцяло или частично с подкрепата на съветските окупационни войски, се установяват тоталитарни комунистически режими. В резултат на това Източна Германия,[18] Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България и Албания[19] са превърнати в сателитни държави на Съветския съюз. Югославия, макар и под комунистически режим, запазва самостоятелността си след внезапен разрив между югославското и съветското ръководство.[20]

Следвоенното разделение на света е формализирано в два военни съюза – воденият от Съединените щати НАТО и воденият от Съветския съюз Варшавски договор.[21] Продължителният период на политическо напрежение и военно съперничество между тях, Студената война, е съпътстван от безпрецедентна надпревара във въоръжаването и множество опосредствани войни.[22]

В Далечния Изток Съединените щати оглавяват окупацията на Япония и администрират бившите японски острови в западния Тихи океан, а Съветският съюз анексира Сахалин и Курилските острови.[23] Корея, до войната под японско управление, е разделена на две окупационни зони – съветска на север и американска на юг, – които стават основа на две самостоятелни държави, всяка претендираща да е легитимното правителство на цяла Корея, което довежда до Корейската война.[24]

Давид Бен-Гурион обявява Декларацията за създаване на Държавата Израел на 14 май 1948 година

През юни 1946 година в Китай националисти и комунисти подновяват гражданската война, в която комунистите надделяват, създавайки на континента Китайската народна република, докато националистическите сили се оттеглят на остров Тайван.[25] В Близкия Изток отхвърлянето от арабите на Плана за разделяне на Палестина поставя началото на трайно задълбочаване на Арабско-израелския конфликт. Европейските сили се опитват да запазят поне част от своите колониални империи, но загубата на престиж и ресурси по време на войната правят усилията им безуспешни, което довежда до процеса на деколонизация.[26][27]

Световната икономика е тежко засегната от войната, макар че последствията за отделните страни са различни. Съединените щати излизат от войната в по-добро икономическо състояние от останалите развити страни, към 1950 година брутният им вътрешен продукт на глава от населението е значително по-висок от този в останалите големи държави и те заемат ключово положение в световната икономика.[28][29] Въпреки огромните човешки и материални загуби Съветският съюз и Китай достигат предвоенните нива на производството си сравнително бързо, до началото на 50-те години на XX век.[30][31] Япония преживява безпрецедентен икономически растеж, като за няколко десетилетия се превръща в една от водещите икономики в света.[32]

Първоначално Съюзниците следват политика на промишлено обезсилване на Германия, но заради стопанските обвързаности с други страни това предизвиква стагнация в цяла Западна Европа и забавя с години следвоенното икономическо възстановяване.[33][34] Западна Германия се стабилизира с паричната реформа от средата на 1948 година, след което възстановяването в региона се ускорява с либерализацията на икономическата политика, окуражавана пряко и непряко от Плана „Маршал“.[35][36] Бързото стопанско възстановяване през този период е наричано икономическо чудо в Германия[37] и в Италия[38] и Тридесетте славни години във Франция.[39] В същото време Великобритания, стопански опустошена от войната,[40] въпреки че получава значителна част от помощите по Плана „Маршал“,[41] в продължение на десетилетия преживява относителен икономически упадък.[42]

Бележки редактиране

  1. Frei 2002, с. 41 – 66.
  2. Eberhardt 2015, с. 77 – 105.
  3. Eberhardt 2006.
  4. а б Eberhardt 2011.
  5. Eberhardt 2012, с. 5 – 21.
  6. а б Roberts 2006, с. 55.
  7. Shirer 1990, с. 794.
  8. Kennedy-Pipe 1995.
  9. Wettig 2008, с. 20 – 21.
  10. Senn 2007.
  11. Yoder 1997, с. 39.
  12. United Nations 2010.
  13. Waltz 2002, с. 437 – 448.
  14. unfoundation.org 2012.
  15. Kantowicz 2000, с. 6.
  16. Wettig 2008, с. 96 – 100.
  17. Trachtenberg 1999, с. 33.
  18. Applebaum 2012.
  19. Naimark 2010, с. 175 – 197.
  20. Swain 1992, с. 641 – 663.
  21. Borstelmann 2005, с. 318.
  22. Leffler 2010.
  23. Weinberg 2005, с. 911.
  24. Stueck 2010, с. 71.
  25. Lynch 2010, с. 12 – 13.
  26. Roberts 1997, с. 589.
  27. Darwin 2007, с. 441 – 443, 464 – 468.
  28. Dear 2001, с. 1006.
  29. Harrison 1998, с. 34 – 55.
  30. Smith 1993, с. 32.
  31. Genzberger 1994, с. 4.
  32. Neary 1992, с. 49.
  33. Balabkins 1964, с. 207 – 209.
  34. Petrov 1967, с. 263.
  35. DeLong 1993, с. 190 – 191.
  36. Balabkins 1964, с. 212.
  37. Wolf 1993, с. 29 – 32.
  38. Bull 2005, с. 20 – 21.
  39. Ritchie 1992, с. 23.
  40. Minford 1993, с. 117.
  41. Schain 2001.
  42. Emadi-Coffin 2002, с. 64.
Цитирани източници