Представката (лат. префикс) е елемент от словообразуването, лексикална морфема, която се прикрепя пред корена на думата (напр. допускам) или пред друга представка (напр. издокарам).[1]

Представките имат лексико-граматическо значение, тъй като могат да променят не само лексикалното значение на думата, а и нейните граматически характеристики. Например добавянето на представката про- пред корена чет променя вида на глагола чета от несвършен в свършен: прочета, като същевременно променя и лексикалното му значение: вече става въпрос не за четене изобщо, а за четене докрай.[1]

Примери за представки в българския език:

  • без- (безпомощен);
  • в- (внасям, внос);
  • из- (изнасям, износ);
  • пре- (пренасям, пренос);
  • при- (принасям, принос).

Всяка представка има точно определен смисъл. Например в българския език представката без- означава отсъствие на нещо (безсъвестен, безстрашен, безгрижен; безсъзнание, безапетитие, безвластие); представката о- има няколко значения, едно от които е ‘правя някого някакъв’ (обогатявам, осиновявам); съчетанието обез- е сложна представка, чийто смисъл е сбор от значенията на представките о- и без-, а именно ‘отнемам от някого или нещо някакво качество, съставка и др.’ (обезоръжавам, обезболявам).[2]

Много представки произлизат от предлози и смисълът на представката съвпада със смисъла на предлога. Затова глаголи с представки често се свързват с непрякото си допълнение посредством същия предлог. Примери:

  • В българския език: Успях да се справя с неравната земя, като подложих камъче под крака на масата.
  • В английския език: You must inscribe a circle in the triangle. (Трябва да впишете кръг в триъгълника.)
  • В немския език: Christus in eine konkrete Kultur inkarnierte. (Христос се въплъти в конкретна култура.)

Тъй като смисълът на представките (и предлозите) е определен само най-общо, твърде често се случва една представка да развие множество несходни значения въз основа на едно основно, първично значение. Развиването на нови значения е сложен процес, който протича по различен начин в различните езици, затова представките и предлозите от един език обикновено не притежават еднозначен превод на друг език. Например българската представка пре-, използвана при образуването на глаголи, има първично значение ‘преминаване на граница’ (прекрачвам, прелитам, прегазвам, прескачам), въз основа на което е развила множество други значения, имащи някаква връзка с първичното значение, но често несходни помежду си:[2]

  • ‘повторно извършване на някакво действие’ (пренаписвам, пребоядисвам);
    тук „границата“ от първичното значение е осъществяването на намерението;
    английското съответствие е представката re- (rewrite, repaint);[3]
  • ‘извършване на действие в степен, по-висока, по-голяма от нормалната’ (прегарям, преяждам);
    тук „границата“ от първичното значение съвпада с нормата, която е била надхвърлена;
    английското съответствие е представката over- (overburn, overeat);[3]
  • и мн.др.

Понякога представки преминават от един език в друг. Например представката а- (аморален, алогичен), която пред гласна приема вида ан- (аналгин, анархия, анаероби) е навлязла в българския език от гръцкия и се среща в думи от чужд произход, най-често гръцки, понякога латински. Тази представка означава отрицание или отсъствие на нещо и съответства приблизително на българските представки не- и (о)без-: неморален, нелогичен, обезболяващо (лекарство), безвластие; организми, които живеят без въздух.[2] Представката ре-, която означава повторно извършване на някакво действие, тоест съответства на едно от значенията на българската представка пре-, е навлязла в българския език от латинския чрез думи като рестартирам (пускам повторно), реактивирам, реимунизирам, реорганизирам, рефинансирам и др.[2]

Както представки с еднакъв смисъл в различни езици имат най-често напълно различен звуков състав, така понякога представки с различен смисъл в различни езици имат сходен или еднакъв звуков състав. Например английската представка pre- означава предварително извършване на някакво действие,[3] поради което съответства на българската представка пред- (в едно от значенията ѝ), а не пре-.[2]
Примери:

англ. preprocessor = бълг. предпроцесор;
англ. predestination = бълг. предопределение;
англ. preformatted = бълг. предварително форматиран, а не преформатиран (повторно форматиран).

Понякога наставка от един език може да съответства по смисъл и употреба на представка от друг език. Например английската наставка -less съответства сравнително точно на българската представка без-:

англ. colourless = бълг. безцветен;
англ. wireless = бълг. безжичен;
англ. shapeless = бълг. безформен.

Вижте също редактиране

Словообразуващи и формообразуващи морфеми

Източници редактиране

  1. а б Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 (Морфология), част 1, издателска къща „Абагар“, София, 1998, ISBN 954-584-241-5.
  2. а б в г д ИБЕ – БАН, Речник на българския език.
  3. а б в Merriam-Webster dictionary.