Президент на Румъния

Списък на президентите на Румъния

Президентът на Румъния (на румънски: Președintele României) е държавен глава на Румъния. След изменение на румънската конституция през 2003 г. президентът се избира пряко по система от два тура и е с мандат от пет години. Едно лице може да служи два мандата. По време на своя мандат президентът не може да бъде официален член на политическа партия. Президентът на Румъния е върховен главнокомандващ на румънските въоръжени сили.

Президент на Румъния
Președintele România
Президентски щандарт
Президентски щандарт
Клаус Йоханис
Действащ
Клаус Йоханис
от 21 декември 2014 г.
Информация
Типдържавен глава
Обръщениег-н президент (неформално)
СедалищеДворец Котрочени, Букурещ
Назначен отпряк народен вот
Мандат5 години с 1 преизбиране
Създаден28 март 1974 г.
ПървиНиколае Чаушеску
Заместникпредседател на Сената
Заплатаок. 66 800 евро годишно[1]
Сайтwww.presidency.ro
Президент на Румъния в Общомедия

Длъжността на президента е създадена през 1974 г., когато комунистическият лидер Николае Чаушеску издига председателството на Държавния съвет до пълноправно изпълнително президентство. Тя приема сегашната си форма на етапи след Румънската революция – Йон Илиеску сваля Чаушеску, което довежда до приемането на настоящата конституция на Румъния през 1991 г.

Клаус Йоханис е действащият президент след встъпването му в длъжност на 21 декември 2014 г. Йоханис е от пълен трансилванско-саксонски произход, което го прави първият президент от немското малцинство в Румъния.

Комунистическа епоха редактиране

В епохата на комунизма президентът е избиран за петгодишен мандат от Великото народно събрание (ВНС) по препоръка на Централния комитет на Румънската комунистическа партия и Фронта на социалистическото единство и демокрация, без ограничения на мандата. Чаушеску е единственият титуляр на длъжността при тази система. Той е избран от ВНС през 1974 г. и преизбран през 1980 и 1985 г., всеки път без опозиция. Президентът продължава да служи като председател на Държавния съвет и има право да отговаря по всеки въпрос, който не изисква пленум на Държавния съвет. Той също назначава и освобождава министри и ръководители на централни агенции. Когато ВНС не заседава (на практика през по-голямата част от годината), президентът може да назначава и освобождава председателя на Върховния съд и главния прокурор без одобрението на Държавния съвет. Всъщност от него дори не се изисква да се консултира с другите членове от Държавния съвет, когато взема подобни решения. Чаушеску създава длъжността, за да се превърне в основен човек, вземащ решенията. Преди това той номинално е „пръв сред равни“ в Държавния съвет, черпейки реалната си власт от ръководството на Комунистическата партия. На практика той използва властта си, за да отговаря по всички въпроси, които не изискват пленум.

Клетва за длъжност редактиране

След като Конституционният съд признава законността на изборите, Камарите на парламента се събират на съвместно заседание. Избраният президент полага следната клетва, посочена в член 82 от Конституцията:

Наследяване редактиране

Ако длъжността на президента се оваканти поради оставка, импийчмънт, постоянна невъзможност да изпълнява служебните си задължения или смърт, докато е в длъжност, председателят на Сената или председателят на Камарата на депутатите (в този ред) става Временен президент на Румъния. Временен президент не може да се обръща към парламента, да го разпуска, нито да призовава за референдум (референдумът за импийчмънт след предложение за временно отстраняване се свиква от парламента). Свободното място на длъжността не може да бъде за повече от три месеца. Докато президентът е отстранен, длъжността не се счита за свободна.

Списък на президентите редактиране

Име Политическа партия Мандат
Начало Край
Николае Чаушеску Румънска комунистическа партия 28 март 1974 г. 22 декември 1989 г.
Йон Илиеску независим 26 декември 1989 г. 29 ноември 1996 г.
Емил Константинеску независим 29 ноември 1996 г. 20 декември 2000 г.
Йон Илиеску независим 20 декември 2000 г. 20 декември 2004 г.
Траян Бъсеску независим 20 декември 2004 г. 21 декември 2014 г.
Николае Вакарою (и.д.) Социалдемократическа партия 20 април 2007 г. 23 май 2007 г.
Крин Антонеску (и.д.) Национална либерална партия 10 юли 2012 г. 27 август 2012 г.
Клаус Йоханис независим 21 декември 2014 г. настоящ

Източници редактиране

  1. www.ziare.com // Ziare.com. 2015-07-08.

Вижте също редактиране