Вижте пояснителната страница за други значения на Преципитация.

Преципитацията представлява отлагане на твърда фаза от разтвор като резултат от протичане на химическа реакция или на променени физични условия, например въздействие с реагент или понижаване на температурата. Причината е, че при понижена температура разтворимостта на веществата в дадената среда спада и се получава преситен разтвор. Обикновено преципитират минерални соли или неразтворими в дадената среда карбонати, хлориди, карбиди, нитрати и др. съединения.

Фази на преципитацията: наситен разтвор - суспензия - преципитат

В зависимост от средата наблюдаваме газова (паро-газово отлагане), течна (отделяне на утайка) или твърда (отделяне на вещества вътре в преситения твърд разтвор).

Преципитацията се използва в химическия анализ за отделяне на съединения и елементи, на което се основават качественият и количественият химичен анализ.

Примери редактиране

  • Получаване на тънки повърхностни слоеве чрез Паро-газово отлагане
  • Реакция на сребърното огледало
  • Образуване на някои седиментни скали в природата, например травертин
  • Отделяне на карбиди в преситен твърд разтвор на закалена стомана