Приковци
Приковци (на македонска литературна норма: Приковци) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.
| Приковци Приковци | |
| — село — | |
 Панорама на селото Приковци | |
  Приковци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 1063 m |
| Население | 114 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Приковци в Общомедия | |
География редактиране
Селото e разположено на 6 километра югозападно от общинския център Кратово, след село Шлегово.
История редактиране
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Приковче с 12 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 14 джизие ханета в Прикофче.[2]
В XIX век Приковци е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Приковци има 100 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Приковци (Prikovtzi) има 144 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности редактиране
- Родени в Приковци
Игнат Арсов Спиров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[6] За бойни отличия и заслуги през Първата световна война е награден с ордени „За военна заслуга“ и „За храброст“, IV степен.[7]- Марко Илиев, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „Свети Александър“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[8]
-
Църквата „Свети Георги“ -
Църквата „Света Петка“
.jpg)
Бележки редактиране
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 629.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 189-190; ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 57 а-58
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108