Принц-регент Луитполд (линеен кораб, 1912)

Принц-регент Луитполд (на немски: SMS Prinzregent Luitpold) е линеен кораб на Германския императорски военноморски флот. Петият и последен кораб от типа линейни кораби „Кайзер“. Взема участие в Първата световна война. Кръстен е в чест на принцът-регент на Бавария Луитполд Баварски. „Принц-регент Луитполд“ изначално е проектиран за флагмански кораб на флота и има специално оборудвани бойни рубки, ходови мостици и помещения за разполагането на щаб. Както и четирите други еднотипни линкора, участва във всички основни операции през войната, включая и Ютландското сражение от 31 май – 1 юни 1916 г. Линкорът „Луитполд“, в края на 1917 г., взема участие в Операция „Албион“, нападението над принадлежащите на Руската република острови в Рижкия залив.

„Принц-регент Луитполд“ SMS Prinzregent Luitpold
Линейният кораб „Принц-регент Луитполд“
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линеен кораб от типа „Кайзер“
Производител	Germaniawerft в Кил, Германска империя.
Служба
Заложен	октомври 1910 г.
Спуснат на вода	17 февруари 1912 г.
Влиза в строй	19 август 1913 г.
Изведен от експлоатация	потопен от екипажа си на 21 юни 1919 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	24 724 t (нормална) 27 400 t (пълна)
Дължина	172,4 m (максимална)
Ширина	29,0 m (по КВЛ)
Газене	9,1 m (при пълна водоизместимост)
Броня	пояс: 80 – 350 mm; траверси: 130 -300 mm; палуба: 20 – 30+60 mm; барбети: 80 – 300 mm; кули ГК: 80 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 150 – 350 mm
Задвижване	2 парни турбини Parsons; 14 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 2 гребни винта; 26 000 к.с. (проектна) 38 751 к.с. (максимална)
Скорост	20 възела (38 km/h)
Далечина на плаване	7200/3900 морски мили при 12/18 възела ход
Екипаж	1136 души
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 8x1 88 mm; (в батарея и на надстройките) 2x1 60 mm SBtsKL/21 десантни оръдия
Торпедно въоръжение	5x1 500 mm ТА
„Принц-регент Луитполд“ в Общомедия

Проектиране

По проект на дредноута „Принц-регент Луитполд“ трябва да има комбинирана силова установка, състояща се от два комплекта турбини и един дизел с голяма мощност.

В помещенията на машинното отделения са поставени два по-мощни, отколкото на систършиповете, турбоагрегата с мощност 26 000 к.с. (по 13 000 к.с. на турбинна установка), въртящи два трилопастни гребни винта с диаметър 4 м, което при честота на въртене на валовете средно от 270 об/мин, трябва да осигури на кораба скорост на хода 20 възела.

Също така според проекта трябва да има двутактов дизел с мощност 12 000 к.с., въртящ средния винт, което трябва да осигурява на кораба икономичната скорост от 12 възела. Общата мощност на двете паротурбинни установки и дизела съставлява 38 000 к.с. и при съвместната им работа пълната скорост на „Принца-регент Луитполд“ трябва да достига 22 възела.

Конструкция

Линейните кораби тип „Кайзер“. Схема.

Prinzregent Luitpold има два набора парни турбини „Парсънс“, получаващи пара от 14 тънкотръбни двуогнищни котела военноморски тип, изработващи пара с работно налягане 16 атм. с обща повърхност на нагряване от 5950 м². За разлика от другите линкори в серията, кораба е предназначен за използване на дизелов двигател на средния вал. Обаче изготвяният от завода „Германия“, в Ховалд, дизелов двигател така и не е доведен до работоспособно състояние, за това така и не е поставян, средното машинно отделение остава празно, а вала с винта към него отсъства, поради което Prinzregent Luitpold е малко по-бавен, отколкото другите кораби на серията, които имат три турбини. Проектната скорост, без оглед на дизела, съставлява 20 възела. Кораба развива максимална скорост от 21,7 възела (40,2 км/ч; 25,0 мили в час). Запаса гориво съставлява 3200 тона въглища, което позволява максималната далечина на плаване от 7200 морски мили (13 340 км; 8286 мили) на крайцерска скорост от 12 възела (22 км/ч; 14 мили в час). Метацентричната му височина съставлява 2,59 м. Устойчивостта е максимална при крен от 28° и нулева при 62°.

Въоръжение

Главният калибър съставляват десет 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола от 50 калибра. Оръдията имат клинов затвор система Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh.LC/1909 с ъгъл на снижение −8° и ъгъл на възвишение 13,5°. Впоследствие ъглите са изменени на −5,5° и +16° съответно. По време на Ютландското сражение „Принц-регент Луитполд“ може да вдига оръдията си до 16°, което му осигурява максимална далечина на стрелбата до 22 400 ярда (20 480 м). Заряда се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряда съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, при 16 ° 20 400 м. Максималната им скорострелност е три изстрела в минута. Общият им боекомплект съставлява 860 снаряда – по 86 на оръдие.

Средната артилерия се състои от четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра, в каземати. Ъгъла на снижаване на оръдията съставлява −8°, а на възвишение +16°. Максималната далечина на стрелба съставлява 13 500 м, през 1915 г. е увеличена до 16 800 м.

Боен път

Влиза в III линейна ескадра. Тя се командва едновременно с 5-а дивизия от контраадмирал Функе, младши флагман е контраадмирал Шауман. В състава на ескадрата влизат: „Принц-регент Луитполд“ (флагмански кораб на командващия ескадрата и едновременно на 5-а дивизия), „Кайзерин“, „Кайзер“ (в качеството на флагмански кораб на младшия флагман), „Кьониг Алберт“, „Кьониг“ и „Гросер Курфюрст“.

Ютландска битка

По време на Ютландското сражение „Принц-регент Луитполд“ не получава попадения от вражески снаряди и повреди.

През август 1917 г. отказват да се подчиняват на своите командири екипажите на корабите „Принц-регент Луитполд“ и „Фридрих дер Гросе“. На 6 юни и 19 юли екипажите протестират против ниското качество на хранителните продукти, които започват да получават, и от 2 август 800 души обявяват гладна стачка. Ръководителите на стачката са дадени на полевия съд, двама огняра са разстреляни, но революционните настроения остават и стават все по-заплашителни, тъй като се стимулират от успехите на революцията в Русия. За периода от юни до септември 1917 г. няма бойни действия в Северно море с участието на големи кораби на противниците.

Операция „Албион“

След превземането на Рига, през септември 1917 г., германското морско командване планира през октомври да проведе в Балтийско море една от най-големите операции на кайзеровия флот по стоварване на десант и превземането на намиращите при входа на Рижкия залив острови Езел, Моон и Даго.

През септември „Кьониг“, „Кронпринц“, „Гросер Курфюрст“, „Маркграф“ в състава на III линейна ескадра преминават в Балтийско море, отначало за провеждането на учения, от 11 до 21 септември, а след това, с пристигането им в Кил, влизат в състава на „специално съединение“, за да вземат участие в операции по превземането на островите. Заедно тях в Балтийско море преминават и линкорите от IV линейна ескадра. За провеждането на десантната операция към 15 септември на „Кайзер“ е събран щаб и е сформирано „специално съединение“ под командването на вицеадмирал Шмид. От 19 септември вместо „Кайзер“ за флагмански кораб на съединението е назначен линейният крайцер „Молтке“.

Освен „Молтке“ в операцията в състава на „специалното съединение“, от 11 до 19 октомври, са задействани 10 дредноута от III („Байерн“, „Кьониг“, „Кронпринц“, „Гросер Курфюрст“ и „Маркграф“) и IV („Кайзер“, „Фридрих дер Гроссе“, „Кайзерин“, „Принц-регент Луитполд“, „Кьониг Алберт“) линейни ескадри.

Операцията започва в утрото на 12 октомври. На 18 октомври немците овладяват остров Моон (Муху). Към 20 октомври, боевете на островите постепенно затихват. На 24 октомври „Принц-регент Луитполд“ се връща в Кил.

Литература

• В. Б. Муженников. Линейные корабли типов „Кайзер“ и „Кёниг“ (1909 – 1918). Самара, 2006, 116 с. ISBN 978-5-98830-018-9.
• С. А. Балакин. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. Москва, 1996, 32 с.
• Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
• Gary Staff. GERMAN BATTLESHIPS 1914 – 18 (2) Kaiser, Konig and Bayern classes. 2009. ISBN 978-1-84603-468-8.

Вижте също

• Потопяването на Флота на откритото море

Външни препратки

• KAISER battleships (1912 – 1913) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2019-11-15 в Wayback Machine. ((ru))
• Фотографии линейного корабля „Prinzregent Luitpold“ ((ru))
• DiGiulian, Tony. Germany 30.5 cm/50 (12") SK L/50 // Navweaps.com, 28 December 2008. Посетен на 14 August 2009. ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Принц-регент Луитполд (линеен кораб, 1912)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Prinzregent Luitpold в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​