Процесор
Процесорът е електронна схема, предназначена да извършва аритметически и логически действия/операции върху данни, „подадени“ му от външен източник – обикновено памет.[1] Понятието често се използва за обозначаване на централния процесор на дадена компютърна система, но в много случаи последните използват и допълнителни специализирани процесори. Съвременните процесори са с тактова честота до 5 GHz. Създаването на процесори с по-големи тактови честоти е трудно по физични причини, защото драстично се повишава консумацията на енергия, както и отделянето на топлинна енергия.
Алтернативно решение за повишаване на бързодействието на компютрите са многоядрените процесори. Те предлагат възможност няколко ядра в един процесор да работят заедно. Ядрата може да са 2, 4, 6, 8 или повече.[2] Бързодействието на такъв процесор се измерва, като се умножи честотата по броя на ядрата и по коефициент за инструкции за цикъл.
Разрядността е характеристика на процесорите, определяща броя битове, които процесорът може да обработи и предаде едновременно. Най-често използваните процесори са с разрядност 32 или 64 бита.
Кеш паметта е високопроизводителна памет, която съхранява най-често използваните команди или данни. Измерва се в МВ и съвременните процесори имат до 32 МВ кеш памет.
Вижте също редактиране
- Микропроцесор
- Графичен процесор
- Цифров сигнален процесор
- Аудио процесор, използван в радиостанциите и звукозаписните студия
- Входно-изходен процесор
Източници редактиране
- ↑ Мариян Славов. Как работи... процесорът? // PC World.[неработеща препратка]
- ↑ Боян Брайков. Каква е разликата между 2-ядрен и 4-ядрен процесор // Ardes.bg.