Публий Егнаций Целер
Публий Егнаций Целер (на латински: Publius Egnatius Celer, живял през 60-те години на I век) е стоик-учител по философия по времето на римските императори Нерон и Веспасиан в Рим.
| Публий Егнаций Целер | |
| древноримски философ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Антична философия |
Произлиза от фамилията Егнации, клон Целер вероятно от Berytos (днешен Бейрут) или Тарс. През 66 г. той доницира консулара Квинт Марций Барей Соран и дъщеря му Марция Сервилия за допитване при магьосници, на когото той е бивш учител, клиент и приятел. Соран е осъден смърт за обида на императора (crimen laesae maiestatis) и се самоубива. Марция е екзекутирана.
По времето на император Веспасиан през 69 г. той е съден от стоика философ Гай Музоний Руф за фалшиви показания. Защитата му поема киницийският философ Деметрий. Следващата година при присъствието на Домициан, който замества баща си, Целер е осъден и изгонен от Рим, а неговата собственост конфискувана.
Източници редактиране
- Тацит, Annalen 16, 30 – 33.
- Тацит, Historien 4,10; 4,40.
- Ювенал, Satiren 3, 116.
- Дион Касий, 62,26.
Литература редактиране
- Prosopographia Imperii Romani, PIR² E 19
- John K. Evans: The Trial of P. Egnatius Celer. In: The Classical Quarterly 29, 1979, S. 198 – 202.
- Michael Heider: Philosophen vor Gericht. Zum Prozess des P. Egnatius Celer. In: Römische historische Mitteilungen 48, 2006, Österreichische Akademie der Wissenschaften, S. 135 – 155.