Пьотър Богатирьов
Пьотър Григориевич Богатирьов (на руски: Пётр Григо́рьевич Богатырёв) е съветски фолклорист, етнограф и преводач. Доктор хонорис кауза на Карловия университет в Прага и на Университета „Ян Амос Коменски“ в Братислава.
| Пьотър Богатирьов Пётр Григо́рьевич Богатырёв | |
| руски фолклорист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Научна дейност | |
| Област | народни театрални форми |
| Работил в | Университет „Коменски“, Московски университет, АН на СССР |
Биография редактиране
Роден е на 28 януари 1893 г. в Саратов. През 1918 година завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет.[1][2]
През 1922-1939 г. работи като сътрудник в съветското посолство в Чехословакия и преподава в Университета „Коменски“ в Братислава. След връщането си в СССР през 1940 г. става професор в Московския държавен университет, където оглавява катедрата по фолклор в Московския институт по философия, литература и история. През 1941 г. защитава докторска дисертация на тема „Народния театър на чехите и словаците“.[2] През 1943 г. става завеждащ Сектора по фолклора на Института по етнография на Академията на науките на СССР.[1]
В края на 40-те години е подложен на гонения: уволнен е от Московския държавен университет и Академията на науките. През 1952-1959 г. преподава във Воронежкия държавен университет.[1]
В края на 50-те години гоненията са прекратени и той започва работа като научен сътрудник на Института за световна литература на АН на СССР, а през 1964 г. отново е назначен за професор в Московския държавен университет.[1]
Умира на 18 март 1971 г.[1]
Негов син е поетът преводач Константин Богатирьов.
Научна дейност редактиране
В началото на научната си дейност Богатирьов е изследовател на народните обреди и магически действия. Той организира няколко научни експедиции в Закарпатието, резултатите от които са обобщени в книгата „Магические действия, обряды и верования Закарпатья“ (1929). Изследва също народния театър. Има приноси и в сравнителния анализ на фолклора на различните славянски народи.
Активно участва в работата на Пражкия лингвистичен кръжок, чийто редовен член е.[3]
Автор е на над 150 научни труда, посветени на народния театър, поетиката и семиотиката на фолклора. Заедно с това е и редактор и един от авторите на учебника „Русское народное поэтическое творчество“.[1]
Богатирьов е автор на първия и превърнал се в класически превод на романа на Ярослав Хашек „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ на руски език.[1]
Литературен образ редактиране
Пьотър Богатирьов е герой в книгата на Виктор Шкловски „Зоо или Писма не за любовта“.[4]
Библиография редактиране
Основни трудове редактиране
- Славянская филология в России за годы войны и революции. Берлин, 1923 (в съавторство с Роман Якобсон).
- Actes magiques, rites et croyances en Russie subcarpathique. Paris, 1929.
- Funkcie kroja na Moravskom Slovensku. Turciansky Sv. Martin. 1937.
- Lidové divadlo české a slovenské. Praha, 1940.
- „Фольклорные сказания об опришках Западной Украины“. – Советская этнография. М.; Л., 1941.
- Русское народное поэтическое творчество: Учебное пособие. М., 1954 (редактор).
- Некоторые задачи сравнительного изучения эпоса славянских народов. М., 1958.
- Словацкие эпические рассказы и лиро-эпические песни („Збойницкий цикл“). М., 1963.
- Вопросы теории народного искусства. М., 1971.
За него редактиране
- Грацианская Н. П., Померанцева Э. В. „Петр Григорьевич Богатырев: Некролог.“ – Советская этнография, 1971, кн. 6, с. 175-178.
- Кравцов Н. И. „Петр Григорьевич Богатырев“. – Научные доклады высшей школы: Филологические науки. 1968, кн. 2, с. 133.
- Beneš В. P. „Bogatýrjov a strukturalismus“. – České lid. 1968, Čis. 4.
- Сорокина С. П. „П. Г. Богатырев и русская формальная школа“. – Архетипы в фольклоре и литературе. Кемерово, 1994.
- Усачёва В. В. „Духовная культура народов Карпатского региона в трудах П. Г. Богатырева“. – Славяноведение, 1994, кн. 3.
- Топорков А.Л., „Два издания книги П.Г. Богатырева „Магические действия, обряды и верования Закарпатья“ (1929/1971) в научном контексте ХХ века“, Антропологический форум, 2010, № 14, с. 127-159.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж Страница за Пьотър Богатирьов във Фундаментальная электронная библиотека ((ru))
- ↑ а б Биографска справка за Пьотър Богатирьов в Летопись Московского университета ((ru))
- ↑ Tomáš Hoskovec. „Pražský lingvistický kroužek osmdesátiletý“. – Tvar, 2006, č. 19, s. 13. ((cs))
- ↑ На Богатирьов е посветена десета глава на книгата, която е озаглавена „За жената, избираща си рокля, и за предметите, които имат ръце. Тук е записано и едно недоразумение с фракове. Но основното съдържание на писмото е разказът за това, как веднъж в шапката на Пьотър Богатирьов се вмъкна едра банкнота, как той умееше да не плаче в Москва и как заплака в един ресторант в Прага.“. – вж. Виктор Шкловский, Zoo или Письма не о любви. ((ru))
Външни препратки редактиране
- ((ru)) Бобров А. Г., „Богатырёв Пётр Григорьевич“, Энциклопедия „Слова о полку Игореве“
- ((cs)) Petr Bogatyrev (1893–1971) – bibliografie
- ((en)) Veronika Ambros, „A Suticase Full of Manuscripts: Petr Bogatyrev and his legacy“, Toronto Slavic Quarterly, No 8, 1999