П-5 (Индекс на УРАВ на ВМФ4К34, Класификацията на НАТО: SS-N-3c Shaddock; на български: Помело) е съветска крилата противокорабна ракета за подводници. Комплекса е приет на въоръжение през 1959 г. Разработката му се води от ОКБ-52. Разработката и създаването на комплекса са наградени с Ленинска премия, предприятието е наградено с ордена Ленин.

П-5
Класификацията на НАТО: SS-N-3c Shaddock
ПКР П-5 в експозицията на Централния музей на Въоръжените сили, Москва.
Обща информация
ВидПротивокорабна ракета
История на производство и служба
ИзобретателЧеломей, Владимир Николаевич
Създаванеавгуст 1957 г. – януари 1959 г.
Производителразработена от: ОКБ-52,  СССР
На въоръжение19 юни 1959 г. – свалена от въоръжение
На служба при СССР
ВариантиП-5Д
Габаритни характеристики
Маса4300 кг
Технически характеристики
Бойна главаФугасна
или Ядрена
Взривна мощност800 – 1000 кг ВВ или 200 кт (впоследствие 650 кт)
Брой бойни глави1
Обсег500 км
Скорост1250 км/ч
ПлатформаПодводници
[[:c:Category:P-5 (missile)|П-5
Класификацията на НАТО:
SS-N-3c Shaddock]] в Общомедия

Първата в света ракета с автоматично разгъващи се в полета крила, стартираща от херметичен контейнер, имащ минимални габарити. Тези решения за приети за класически в съветско/руското и световното ракетостроене и се използват практически във всички последващи разработки в тази област. Старта на ракетата се провежда от надводно положение на подводната лодка.

Комплекса е предназначен за поразяване на административни, промишлени, военни обекти и военноморски бази, разположени както на брега, така и в дълбочина на територията на противника.

Модификации редактиране

П-5Д редактиране

 
Модификация на подводница от проект 613 с две пускови установки за ракети П-5 (проект 644)

Ракетата П-5Д (индекс на УРАВ на ВМФ – 4Д95) е модификация на ракетата П-5 за сметка на включването в състава на системите за управление на крилатата ракета на доплеров измервател на скорост и отклонение, а също и с въвеждането на по-точни курсови жироскопи, с което се осигурява повишена точност. На базата на П-5Д са разработени комплексите с морско и наземно базиране (С-5).

Тактико-технически характеристики редактиране

Литература редактиране

  • Поляченко В. За явным преимуществом. Крылья Родины. 11 – 12 с.
  • Широкорад А. Б. Оружие отечественного флота. 1945 – 2000. 656 с. ISBN 985-13-0183-3.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-5“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​