Радецки (кораб)

австрийски пътнически параход
Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.

„Радецки“ е бивш австро-унгарски пътнически параход (1851 – 1914/1924) и негова съвременна реплика (1966), използвана за кораб-музей.

Кораб „Радецки“
Музеи в България
„Радецки“ на своя пристан в Козлодуй
МестоположениеКозлодуй, река Дунав
Тематикаисторическо събитие
Основан30 май 1966 г.
Обект на БТС 18. Козлодуй
Национален музей „Параход Радецки“
Паметник на Христо Ботев и неговата чета
Печатда
Карта
Местоположение в Козлодуй
Кораб „Радецки“ в Общомедия

Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван от четата на Христо Ботев за преминаване от Румъния в България. Обявен е за паметник на културата, в списъка е на Стоте национални туристически обекта.

Носът на кораба

Оригинален пароход редактиране

Построен е през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ (Óbuda), гр. Обуда (част от днешната Будапеща), като е предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наименуван е на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки.

На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ плава към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и техният войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като изрично пояснява:

„…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.“

Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него още същата 1876 година Иван Вазов посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и „Радецки“ гордо плува
по златнѝ вълни.

Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.[1]).

Възстановен кораб редактиране

В началото на 1960-те години в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 – 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйски бряг и обявен за музей на 30 май 1966 г. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб[2].

Днес корабът-музей, наричан Национален музей-параход „Радецки“, е в списъка на Стоте национални туристически обекта. Реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършвал е кратки туристически екскурзии по река Дунав.

 
Паметник на Христо Ботев и неговата чета в Козлодуй

През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Тя има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (по 1 лев), за да спасят тази реликва на българската история.

Обръщение Инициативен комитет
„БРАТЯ БЪЛГАРИ,
В ръката Ви е картичката на кораба „Радецки“ -
кораб знак и символ на героичната ни
история и горд български дух
Да е благословена ръката, която ще дари
лев за увековечаване на паметта българска,
за достойната ни история, за бъдещето
и самочувствието на децата ни.“

Понастоящем повече не пътува поради непригодност, закотвен е край специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй от средата на 2010 г.[3]

Източници редактиране

Външни препратки редактиране