Раждането на Венера (Ботичели)

Вижте пояснителната страница за други значения на Раждането на Венера.

„Раждането на Венера“ (на италиански: Nascita di Venere) е картина на италианския художник от Тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно с размери 172,5×278,5 см. В наше време е изложена в Галерия „Уфици“ във Флоренция.

Раждането на Венера
ХудожникСандро Ботичели
Година1482 – 1486
Техникатемперни бои върху платно
Размери172,5 × 278,5 cm
ИзложенаГалерия Уфици, Флоренция
Раждането на Венера в Общомедия

История редактиране

Биографът Джорджо Вазари в своите „Жизнеописания“ (1550)[1] споменава, че картините на Ботичели „Раждането на Венера“ и „Пролет“ се съхраняват във вила „Кастело“ във Флоренция, принадлежаща на Козимо де Медичи. Голяма част от специалистите по история на изкуството приемат, че картината е нарисувана за Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи, владеещ Вила Кастело през 1486 г. Лоренцо е брат на Лоренцо Великолепни, херцогът на Флоренция.[2] По-късни инвентарни записи на фамилията Медичи потвърждават, че Лоренцо е притежавал „Пролет“, а еднозначно доказателство, че именно той е поръчителят на „Раждането на Венера“, не е открито. Има и версия, според която Ботичели е нарисувал „Раждането на Венера“ не за Лоренцо де Медичи, а за един от своите знатни съвременници, а тя е станала собственост на Медичите по-късно.

Счита се, че модел за образа на Венера е Симонета Веспучи, която вероятно е родена в Портовенере на лигурското крайбрежие. Възможно е намек за това да се съдържа в сюжета на картината. Симонета е любовница на брата на Лоренцо Великолепни, Джулиано де Медичи.

 
Венера. Фрагмент от картината

Сюжет редактиране

Картината представя мита за раждането на Венера (гр. Афродита Анадиомена). Голата богиня се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. В лявата част на картината е представен западния вятър Зефир в обятията на своята съпруга нимфата Хлорида (рим. Флора) който духа върху раковината, създавайки вятър, напълнен с цветя. Описанието на бога на западния вятър Зефир, чийто дъх носи пролетта, се среща в Омир. Малко вероятно е Ботичели да е запознат с оригиналните гръцки или римски текстове.

Така например библиотеката на съвременниците на художника, със сходен с неговия социален произход, братята Бенедето и Джулиано да Маяно има общо 29 книги, половината от които са на религиозна тематика, а от класическите текстове присъства само биографията на Александър Македонски и творба на Тит Ливий. Вероятно и библиотеката на Ботичели е сходна по характер. Чрез своя съсед Джорджо Антонио Веспучи обаче Ботичели е включен в интелектуалния кръг на елита на Флоренция. Възможно е да е познавал поета Анджело Полициано (1454 – 1494), който в един от своите стихове описва раждането на Венера. Друг съветник на художник би могъл да е философът Марсилио Фичино (1433 – 1499), който се опитва да обедини класическата философия с християнството.

На брега Афродита/Венера е посрещната от една от Грациите.

Новост при Ботичели е използването на платно, а не дъска, за произведение от такъв голям размер. Той добавя и малко мазнина към пигментите, благодарение на което боите не се напукват. Установено е също, че Ботичели нанася върху картината защитен слой от яйчен жълтък, благодарение на което „Раждането на Венера“ се запазва добре.

Вижте също редактиране

Литература редактиране

  • Burke, Peter Culture and society in Renaissance Italy. – London, 1974.
  • Ufizzi, Studi e Ricerche 4: La Nascita di Venere e l'Annunziazione del Botticelli ristaurate. – Firenze, 1987.
  • Rose-Marie & Rainer Hagen What Great Paintings Say. – Taschen, 2005. – Т. 1. – С. 146 – 151. – ISBN 978-3-8228-4790-9

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. Vasari, G. The Lives of the Artists. Translated with an introduction and notes by J.C. and Peter Bondanella. Oxford: Oxford University Press (Oxford World’s Classics), 1991. ISBN 9780199537198
  2. Кравченко, И., „Галерея Уффици“, том.9, изд. Директ Медия,2011, стр.34