Разловци
Разловци (на македонска литературна норма: Разловци) е село в община Царево село на Северна Македония.
| Разловци Разловци | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Разловци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 805 m |
| Население | 826 души (2002) |
| Пощенски код | 2325 |
| Разловци в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира в областта Пиянец на левия бряг на река Брегалница, в източното подножие на Обозна планина.
История редактиране
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изградена в 1850 година.[1] В Разловци на 7 май 1876 година избухва Разловското въстание, ръководено от Димитър Беровски и Стоян Разловски, което скоро след това е потушено.
В началото на XX век Разловци е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Разловци е чисто българско село със 784 души жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на Разловци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Разловца има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Разловци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
През 1950 година от агентите на УДБА Тошо Трендафилов и Ване Войов е убит без съд и присъда местния жител с българско самосъзнание Никола.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 826 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 823 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Разловци
Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 2 и Нестроева рота на 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[7]- Коте Попстоянов (1845 – 1910), български революционер и просветен деец
- Мите Босото, Кольо Богатинов, Иван Бабунев, дейци на ВМРО[8]
- Спиро Константинов (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 юли 1924 година[9]
- Стоян Разловски (? – 1876), български свещеник и революционер
- Димитър Костадинов Жежовски (18.06.1903 – ?), български революционер, четник и терорист на ВМРО (Иван Михайлов). На 11.01.1946 г. Жежовски е предаден на югославските власти от българската милиция.[10]
Външни препратки редактиране
- Стефан Попиванов - „Остатъци от паметта на о. Паисий“, публикувано във в. „Новини“, брой 62, Цариград, 3 май 1896 година – Предание твърдящо, че Паисий Хилендарски умира в с. Разловци през 1806 г. и е погребан в селото.
Бележки редактиране
- ↑ Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 15,17.