Разрушително изпитване

Разрушително изпитване (или Разрушителен физически анализ) е вид тест, които които се извършват върху определен образец, и чиято цел е да се разбере експлоатационните му характеристики, поведението на материалите от които е изработен, при различни натоварвания и удари. Тези тестове обикновено са сравнително лесни за провеждане, дават повече информация и са по-лесни за интерпретиране, отколкото „неразрушаващите тестове“.

Експеримент на НАСА за въздушна безопасност, проведен с контролиран удар на самолет Боинг 720 в земята, който тества вид самолетно гориво, известно като "антимистиращ керосин", който образува трудно запалим гел при силно налягане и катастрофа.

Разрушителното изпитване е най-подходящо и икономично за обекти, които предстоят да се произвеждат масово, тъй като разходите за разрушаването на малък брой екземпляри са незначителни. Анализът и документирането на режима на разрушителна повреда често се извършва с помощта на високоскоростен видеозапис, който дава възможност да се проследи в каданс процеса, давайки възможност да се открие повредата.

Откриването на повредата може да се осъществи с помощта на звуков детектор или манометър, който генерира сигнал за задействане на високоскоростната камера. Тези високоскоростни камери имат усъвършенствани режими на запис, за да заснемат почти всякакъв вид деструктивна повреда. [1]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Bridges, Andrew. Video imaging puts high-speed production line/automation faultfinding into tiny camera heads // APPLIANCE Magazine. Архивиран от оригинала на 2013-12-24. Посетен на December 21, 2013.