Райнхард фон Геминген (1698 – 1773)

Райнхард фон Геминген (на немски: Reinhard von Gemmingen-Guttenberg; * 19 ноември 1698 в Дурлах; † 8 юни 1773 в Карлсруе) е благородник от 2. клон Бонфелд-Гутенберг, фрайхер на Геминген-Гутенберг в Бонфелд (част от Бад Рапенау), основава 2. клон (Бонфелд Унтершлос) на II. линия (Геминген, Гутенберг) на фамилията на фрайхерен фон Геминген. Той е довереник на маркграфа на Баден. Той е президент на камерата в двора на маркграфовете Карл Вилхелм и Карл Фридрих в Карлсруе, също камер-президент в Бранденбург-Ансбах и губернатор на Вюртемберг-Мьомпелгард.

Райнхард фон Геминген
германски благородник, фрайхер
Роден	19 ноември 1698 г. Дурлах, Федерална република Германия
Починал	8 юни 1773 г.
Герб
Гербът на фон Геминген
Семейство
Баща	Фридрих Кристоф фон Геминген
Братя/сестри	Фридрих Казимир фон Геминген Филип фон Геминген (1702 – 1785)

Дворец Унтершлос в Геминген

Той е вторият син на Фридрих Кристоф фон Геминген (1670 – 1702), „обер-щалмайстер“ и „оберст-вахтмайстер“ на Маркграфство Баден-Дурлах, и съпругата му Бенедикта Хелена фон Геминген (1674 – 1746), дъщеря на Райнхард фон Геминген (1645 – 1707) и фрайин Мария Елизабета фон Найперг (1652 – 1722). Баща му Фридрих Кристоф фон Геминген е убит на 32 години на 4 октомври 1702 г. в Битката при Фридлинген.

Брат е на Фридрих Казимир (1694 – 1744, Вецлар), 1. клон (Бонфелд Обершлос), и Филип (1702 – 1785), 3. клон (Гутенберг).

Райнхард фон Геминген отива 1710 г. в княжеското училище (Pädagogium regium) в Хале и следва до 1719 г. в Гисен и Хале. След това той управлява замък Гутенберг и през 1724 г. става камер-юнкер и дворцов съветник на маркграфа на Баден. Той става възпитател на синовете на принц Кристоф фон Баден-Дурлах, които придружава до Айзенах и от 1727 до 1731 г. е в Швейцария. През 1732 г. той получава „орден за вярност“ и е повишен на камер-майстер. През 1733 г. той е придружител на маркграфа, когато той заради французите се мести от Карлсруе в Ращат. През 1735 г. той получава фогтая на господство Хохберг. През 1736 г. двамата с маркграфа се връщат обратно в Карлсруе. През 1746 г. той е таен съветник и президент на камерата. През 1748 г. той се жени за Мария Магдалена фон Беренфелс, която преди това е дворцова дама в двора на Дурлах. Същата година вюртембергският херцог го прави таен съветник на Мьомпелгард. През 1756 г. той става министър и президент на камерата в двора на Бранденбург-Ансбах. През 1757 г. той се връща обратно като камер-президент в Карлсруе.

От 1761 г. очите му са болни от „старческо перде“ (катаракта), но той остава на службите си. Заедно с брат си Филип фон Геминген (1702 –1785) той построява през 1767 г. новата евангелска църква на Воленберг (в Бад Рапенау). Той умира от удар.

Фамилия

Гробният камък за съпругата му Мария Магдалена и син му Лудвиг Еберхард в гробището на Бонфелд

Райнхард фон Геминген се жени на 16 юли 1748 г. в Гутенберг с Мария Магдалена фон Беренфелс (* 15 декември 1708, Лар, Баден; † 2 януари 1780, Хайлброн), дъщеря на Якоб Кристоф фон Беренфелс и Кристиана Ернестина Кехлер фон Швандорф. Мария Магдалена фон Беренфелс преди това е дворцова дама в двора на Дурлах. Те основават 2. клон (Бонфелд Унтершлос). Те имат децата:

• Карл Фридрих Август Райнхард (1749 – 1752)
• Лудвиг Еберхард (* 15 септември 1750, Мьомпелгард; † 20 януари 1841, Бонфелд), женен на 27 септември 1775 г. в Карлсруе за фрайин Луиза Августа фон Сайнт-Андрé (* 10 май 1752, Кьонигсбах; † 15 март 1815, Бонфелд); имат седем деца
• Бенедикта Елизабета (1751 – 1778), омъжена на 17 август 1773 г. за Карл фон Геузау (* 8 декември 1741, Карлсруе; † 8 февруари 1829, Карлсруе), баденски камерхер, генерал и дипломат
• Августа Фриедерика (1753 – 1818), омъжена на 24 август 1770 г. за Йурген фон Алефелт цу Заксдорф (* 20 декември 1748 в имението Дамп; † 14 септември 1823), датски камерхер

Литература

• Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 107f.
• Stadt Bad Rappenau: Bonfeld. Heimatgeschichtliche Beiträge aus Vergangenheit und Gegenwart eines ehemals reichsritterschaftlichen Dorfes, Bad Rappenau 2000, ISBN 3-929295-62-8, S. 58f.
• Rudolf Petzold: Bonfeld und die Freiherren von Gemmingen-Guttenberg (1476 – 1806). In: Heimatbuch Bonfeld, Stadt Bad Rappenau 2000, S. 54f.
• Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen. Sonderdruck aus dem Genealogischen Handbuchs des Adels Band 37 (Freiherrliche Häuser A, Band VI). C. A. Starke Verlag, Limburg an der Lahn 1966
• Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
• Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1966A 150