Ракетни войски със стратегическо предназначение
Ракетните войски със стратегическо предназначение са род войски от въоръжените сили на Руската федерация. Те са част от стратегическите ядрени сили на Руската федерация.
| Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации | |
 Емблема на РВСП | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 17 декември 1959 – наши дни |
| Държава | Русия |
| Преданост | Президент на Русия |
| Тип | Отделен род войски |
| Роля | Възпираща / стратегически ядрени удари |
| Размер | 120 000 души |
| Гарнизон/щаб | Одинцово-10 |
| Покровител | Варвара Илиополска |
| Командири | |
| Текущ командир | генерал-полковник Андрей Швайченко |
| Емблеми | |
 | Знаме |
 | Средна емблема |
| Използвани самолети | |
| Транспортни | Ми-8, Ан-12, Ан-24, Ан-26, Ан-72 |
| Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации в Общомедия | |
РВСН е сухопътно военно формирование в постоянна бойна готовност, въоръжено с МКБР от различни видове – мобилни и стационарни ракетни комплекси, с ядрени бойни глави.
История редактиране
С разгарящата се надпревара във въоръжаването между СССР и САЩ, през 1950-те години вече разполагащият с междуконтинентални балистични ракети СССР създава нов род войски към въоръжените си сили. Целта на Ракетните войски е да осигурят на Съветския съюз способността да удря противниковите ядрени арсенали, промишлени и военни обекти. РВСП биват снабдени с всички МКБР, както и ракетите с обсег над 1000 км.
С указ на президента от 1995 година насам се чества Ден на РВСП, на 17 декември.
През 2001 година от РВСП като самостоятелен клон са отделени Космическите войски.
Състав и ръководители редактиране
Числеността на ракетните войски е около 120 000 души, от които 80 000 са редовни военнослужещи. Командният пункт се намира в закрития (от 2009 година насам) военен град Одинцово-10, носещ цивилното наименование Власиха. Оттам се командват общо три ракетни армии, дейността на ракетните полигони в Капустин Яр и Казахстан, и на научноизследователската станция в Камчатка. Други важни учреждения са военната академия Петър Велики в Москва, военни институти за ракетните войски в Серпухов и Ростов на Дон, ремонтни заводи, бази за съхранение и летища.
Ръководители редактиране
- 1959 – 1960 – главен артилерийски маршал Митрофан Неделин
- 1960 – 1962 – Маршал на Съветския съюз Кирил Москаленко
- 1962 – 1963 – Маршал на Съветския съюз Сергей Бирюзов
- 1963 – 1972 – Маршал на Съветския съюз Николай Крилов
- 1972 – 1985 – армейски генерал (до 1983), главен артилерийски маршал Владимир Толубков
- 1985 – 1992 – армейски генерал Юрий Максимов
- 1992 – 1997 – генерал-полковник (до 1996), армейски генерал Игор Сергеев, впоследствие и министър на отбраната
- 1997 – 2001 – генерал-полковник (до 2000), армейски генерал Владимир Яковлев
- 2001 – 2009 – генерал-полковник Николай Соловцов[1]
- 2009 – генерал-лейтенант Андрей Швайченко [1]
Оборудване редактиране
Русия разполага с 608 междуконтинентални балистични ракети, способни да пренасят общо 2683 ядрени заряда.[2]. Другите носители (крилати ракети, оперативно-тактически комплекси, стратегически бомбардировачи) са на въоръжение в другите клонове на въоръжените сили.
МКБР редактиране
Данните се отнасят към юли 2009 година.[3]
| Ракетен комплекс | Количество | Бойни глави | Общо бойни глави | Разположение |
|---|---|---|---|---|
| Р-36М УТТХ/Р-36М2 | 59 | 10 | 590 | Домбаровски, Ужур |
| УР-100Н УТТХ | 70 | 6 | 420 | Козелск, Светли |
| РТ-2ПМ „Топол“ | 174 | 1 | 174 | Тейково, Йошкар Ола, Нижни Тагил, Новосибирск, Иркутск, Барнаул, Виползово |
| РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (шахтово базиране) | 49[2] | 1 | 49 | Светли |
| РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (мобилно базиране) | 15 | 1 | 15 | Тейково |
| Общо | 367 | 1248 |
Формирования редактиране
Ракетни армии и дивизии:
- 27-а гвардейска РА (Владимир)
- 7-а гвардейска РД (Озьорни / Виползово, Бологое-4)
- 14-а РД (Йошкар Ола)
- 28-а гвардейска РД (Козелск)
- 54-та гвардейска РД (Красние Сосенки / Тейково)
- 60-а РД (Таманска дивизия) (Светли / Татишчево-5)
- 31-ва РА (Ростоши, Оренбург) – планира се разформироване
- 8-а РД (Первомайски – по-рано Юря-2)
- 13-а РД (Ясни / Домбаровский)
- 42-ра РД (Свободни, на 35 км от Нижни Тагил и на 15 км от Верхняя Салда).
- 33-та Гвардейска РА (Омск)
- 35-ия рд (Сибирски / Барнаул)
- 39-а Гвардейска РД (Гвардейски / Новосибирск-95)
- 29-а гвардейска РД (Зельони / Иркутск)
- 62-ра РД (Солнечни / Ужур-4)
Други редактиране
Ракетните войски използват различни видове транспортни самолети и вертолети, които са разположени на 7 летища и 8 вертолетни площадки. Около 50% от техниката е в изправно състояние, вертолетните пилоти летят 58 часа годишно, а самолетните – 99 часа годишно.[4]
Състояние и перпективи редактиране
- Фактори с потенциал да понижат боеспособността на РВСП:
- Фактори с потенциал да повишат боеспособността на РВСП:
- Въвеждане в експлоатация на нови системи за ранно предупреждение в Ленинградска област и Краснодарски край;
- Изстрелване на нови космически спътници за наблюдение и подновяване на системата „Око“;[7][8][9]
- Разработка на МКБР РС-24 с многоблокова бойна част
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б Командующим РВСН назначен генерал-лейтенант Андрей Швайченко // interfax.ru, 2009-08-03. Посетен на 2009-08-03. (на руски)
- ↑ а б Последний обмен данными в рамках Договора СНВ Сайт „Стратегическое ядерное вооружение России“
- ↑ Ракетные войска стратегического назначения Сайт „Стратегическое ядерное вооружение России“
- ↑ В РВСН начались сборы авиаторов, архив на оригинала от 18 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100118215507/http://www.mil.ru/848/1045/1275/rvsn/19220/index.shtml?id=56621, посетен на 18 януари 2010
- ↑ www.gzt.ru, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930211105/http://www.gzt.ru/society/2006/01/11/215030.html, посетен на 30 септември 2007
- ↑ news.nashbryansk.ru[неработеща препратка]
- ↑ russianforces.org
- ↑ www.gazeta.ru
- ↑ www.lenta.ru