Ракитница (област Видин)

българско село
Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.

Ракѝтница е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

Ракитница
Общи данни
Население330 души[1] (15 декември 2023 г.)
20,2 души/km²
Землище16,338 km²
Надм. височина62 m
Пощ. код3791
Тел. код09312
МПС кодВН
ЕКАТТЕ63700
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ; 2019)
Кметство
   кмет
Ракитница
Илиян Бърсанов
(СДС)

История редактиране

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централен балкански говор е изгубен.[2] Получило е името си от растението ракита (Salix viminalis).

През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия. До 1905 г. въпреки че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява. През 1926 г. селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

При акцията на комунистическия режим за масово изселване на политически неблагонадеждни на 2 срещу 3 август 1950 година един младеж от селото е убит. През тази и следващата година 9 семейства (31 души) от селото са принудително изселени.[4]

Културни и природни забележителности редактиране

Извор с лековита вода – КОДИЦА, дебит около 5 л/сек

Редовни събития редактиране

Ежегоден събор провеждан през месец юни на празника „Свети Дух“.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  4. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 168 – 169, 206.