Регалия
Регалия (от лат. regalis — царски) – изключителните права на върховния владетел (монарх), по-късно държавата.[1]
Юристите разграничават regalia majora – всички права, произтичащи от същността на държавата и съставляващи необходимата принадлежност на върховната власт, например правото да облагат данъци, да се произнасят съдилища и т.н., и regalia minora – такива права от частноправен характер, които са изключени от обхвата на придобиване от частни лица и са изключително в ръцете на държавата, най-често за фискални цели (държавен монопол).
Материалните символи на царската (и друга, например, религиозна) власт се наричат инсигнии (а не регалии). Към тях спадат, например, корона, жезъл, меч, държава, митра и др.[2][3]
Източници редактиране
- ↑ Речник на българския език. Регалия // Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. с. вж. Регалия. Посетен на 2022-11-30.
- ↑ Бакалов, Георги. Средновековният български владетел. Титулатура и инсигнии. София, Анубис, 1995 г. ISBN 9544261095.
- ↑ Славова, Татяна. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. София, ПАМ Пъблишинг Къмпани, 2010 г. ISBN 978-954-92526-Х-Х. с. 37, 223, 253. Посетен на 2022-11-30.