Реквием (Моцарт)

„Реквием“ в Ре минор, К.626 (на латински: Requiem – „заупокойна меса“) е последното, недовършено произведение на композитора Волфганг Амадеус Моцарт, върху което той работи до смъртта си – траурна заупокойна литургия, написана на каноничен латински през 1791 г.

Реквием
Първа страница на партитура, ръкопис на Моцарт
Реквием на Волфганг Амадеус Моцарт
Име оригинал	Requiem
Език	латински
Композитор	Волфганг Амадеус Моцарт
Времетраене	60 минути
Тоналност	ре минор
Опус	K. 626
Създаване	1791—1792 г., Виена
Издаване	1800 г. (партитура), 1812 г. (партии)
Реквием (Моцарт) в Общомедия

Произведението е написано за четирима солисти: сопран, алт, тенор бас; хор и симфоничен оркестър. Хорът има много важна роля, от общо 14 номера – 11 от тях са за хора, а само 3 от тях са за солисти. „Реквиемът“ разкрива дълбоки човешки чувства, скръб, покой, страдание.

След смъртта на Моцарт произведението завършват Йозеф Айблер и Франц Ксавер Зюсмайер.

„Реквием“ е едно от най-известните произведения на Моцарт и се счита за едно от най-важните му творения.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Реквием_(Моцарт)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​