Религия в Северна Корея

Религията в Северна Корея включва традиционните будизъм и конфуцианство, и в по-малка степен християнство и чондоизъм.

Вероизповедания в КНДР
религия			процент
Атеизъм			71.2%
Чондоизъм			12.9%
Корейски шаманизъм			12.3%
Християнство			2.1%
Будизъм			1.5%

Характеристика

Официално Северна Корея е атеистка държава, където до неотдавна организираната религиозна дейност е забранена. Налице будистко и конфуцианско наследство. Има християнски общности, предимно протестанти (ок. 10 000 души) и католици (ок. 4000 души).

Според конституцията всеки гражданин на страната може свободно да избира вероизповеданието си, но в повечето случаи изповядването на религии е ограничено. Западът (и най-вече САЩ) обвинява правителството в пълна забрана на религиозната дейност и преследвания на християни, както и спонсориране на различни групи, за да се създаде илюзия за религиозна свобода. През 1992 са направени поправки в конституцията, които легализират организираната религиозна активност и позволяват строежа на храмове, но при условие, че „религията не служи като проводник за западно влияние и не застрашава обществената сигурност“. Към 2000 година най-голямата организирана религия е Чондоизмът („религия на Божествения път“), чийто последователи са 12,9% от населението. Паралелно с религиите има и силно развит култ към личността. Неговите корени са наследство от японската окупация, където религиите са били замествани от култа към личността на императора.

Будизъм

Статуи на воини в будистки манастир.

Будизмът е една от най-старите традиционни религии на Корейския полуостров, със значително по-голямо влияние на север. Той прониква в Корея през 4 век след Христа чрез силното китайско влияние, съпътстван от даоизма. По време на династията Сила (668 - 935) се разпространява силно сред населението, а разцветът на будизма е по време на династията Корьо (918 - 1392). По време на Чосон обаче, влиянието на тази религия намалява и разпространението ѝ е било ограничавано до известна степен. В страната има близо 300 будистки храма, но много малка част от тях всъщност се използват по предназначение. На самите постройки се гледа по-скоро като на културно наследство. Държавната Корейска будистка федерация отговаря за развитието му в страната. Въпреки ограниченията в изповядването на религиите, много манастири са считани за „национални богатства“, съгласно с чучхе-принципа за оценяване на креативната енергия на предишните поколения корейци. Будизмът се използва за пропагандиране на политически цели в някои периоди от развитието на КНДР, но днес той частично се възражда, изчистен от политическите елементи. В последните години бива построена Академия за будистки науки, и е отпечатано 25-томно издание на Трипитака – корейски преписи на будистките писания. Малък брой храмове са отворени и извършват служби по предназначение.

Конфуцианство

Конфуцианството, заедно с будизма, е една от традиционните религии в региона. Поради същността си то се възприема по-скоро като философия, отколкото като религия. В конфуцианството до голяма степен се набляга на взаимното уважение и почитта към предците, което се припокрива с комунистическия идеал за равенство, както и с култа към личността на Ким Ир Сен – „бащата на народа“.

Чондоизъм

Чондоизмът е сравнително нова религия, възникнала в края на 19 век. Тя синтезира различни християнски, будистки, даоистки и шаманистки вярвания.

Християнство

Християнството прониква в Корея през 1785 година под формата на католицизъм. Въпреки това то е забранено като религия и към 1863 едва 23 000 корейци са го изповядвали като своя религия. Тези гонения продължават до 1881 година. След това християните заемат важна роля в държавата, създавайки болници, домове за сираци, училища и университети. Преди 1948 г. Пхенян е най-важният християнски център на полуострова, като близо 1/6 от неговите 300 000 жители са християни.

Преди Корейската война Пхенян, днешната столица на Северна Корея, е християнско средище. По време на Корейската война много християни са изгонени, като гоненията срещу тях продължават и след края ѝ. Към края на 1980-те години отношението към тях частично се променя и правителството започва да използва християните, за да разширява контактите на Северна Корея със света. През 1988 г. в страната са построени католическа катедрала и протетантска църква и е организиран събор на вярващите в страната. Поканени са и чуждестранни свещеници, включително такива от Ватикана. Към 1989 г. в страната е имало близо 500 църкви.

Протестантство

Ограничава се до известна степен, тъй като се счита за проводник на американско влияние. През 2006 в столицата е осветена и руска православна църква.

Католицизъм

В Северна Корея съществуват 4 административни единици на Католическата Църква. От които три са епархии и 1 е териториално абатство на бенедиктинците. Епархиите в КНДР са част от Сеулската църковна провинция, териториалното абатство е пряко подчинено на Светия престол.

• Епархия Чхунчхън (заема територии от двете корейски държави, със седалище в Южна Корея)
  • основана: 1939 г.
  • епархиен епископ: Джон Чанг-уик (от 1994 г.)

• Епархия Хамхун
  • основана: 1920 г.
  • епархиен епископ: sede vacante от 1981 г.
  • апостолически администратор: Джон Чанг-уик (от 2005 г.)

• Епархия Пхенян
  • основана: 1927 г.
  • епархиен епископ: Франсис Хонг Йонг-хо (?) (от 1944 г.) – арестуван от комунитическата власт и безследно изчезнал през 1949 г., Светият престол номинира апостолически администратор от 1975 г.
  • апостолически администратор sede plena: кардинал Николас Чеонг Джин-Сук, архиепископ митрополит на Сеул (от 1998 г.)

• Териториално абатство Токуон
  • основано: 1940 г.
  • териториален абат: sede vacante от 1985 г.
  • апостолически администратор: отец Саймън Питър Ри Хьонг-у OSB (от 2005 г.)

Източници

• Ролята на религията в КНДР - Библиотека на конгреса