Рене Лалик

френски бижутер и дизайнер

Рене Жул Лалик (на френски: René Jules Lalique, 6 април 18601 май 1945) е френски бижутер, художник и дизайнер, работил в областта на декоративните изкуства и известен с произведенията си от цветно стъкло в стил ар нуво.[1][2] Най-известни са неговите шишенца за парфюм, вази, бижута, лампиони, часовници и орнаментални фигурки (емблеми) за капака на автомобили.[3][4][5][6] Основаната от него компания работи и до днес.

Рене Лалик
René Lalique
френски бижутер и дизайнер
Роден
Ей, в района на Марна, Франция
Починал
1 май 1945 г. (85 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Рене Лалик в Общомедия

Биография редактиране

Произход и образование редактиране

Когато Лалик е на две години, семейството се премества да живее в предградията на Париж, но продължава да се връща лятно време в Ей. Тези ваканции оказват силно влияние върху склонността му към натурализма. На 12-годишна възраст той постъпва в колежа Тюрго, където се учи да рисува. Две години по-късно баща му умира и Рене става чирак в бижутерската работилница на златаря Луи Окок и посещава вечерните занятия на Висшето училище по изящни изкуства. През 1876 г. заминава за Лондон и в продължение на две години учи в колеж по изкуствата в Сайденъм.

Ранно творчество: Ар Нуво редактиране

В Лондон укрепват уменията му за графичен дизайн и се развива още повече склонността му към натурализъм. След завръщането си в Париж той започва да работи на свободна практика, като прави проекти на бижута за Картие, Бушрон и др. През 1885 г. основава своя собствена компания и започва производството на свои модели бижута и изделия от стъкло. Към 1890 г. Лалик вече е признат за един от водещите дизайнери на бижута в стил Ар нуво във Франция, като създава новаторски модели и за новия магазин на Зигфрид Бинг в Париж – Мезон дел Ар нуво. Името му се превръща в едно от най-известните сред бижутерите, синоним на творчество, красота и качество.

Късно творчество: Ар Деко редактиране

През 20-те години той се прочува и с работата си в стил Ар деко. Негово дело са сетните от осветено стъкло и елегантните стъклени колони, оформящи столовата и големия салон на трансатлантическия лайнер „Нормандия“, както и на интериора на църквата Сейнт Матю в Джърси (известна и до днес като „стъклената църква“).[7]

Рене Лалик умира на 5 май 1945 г. и е погребан в гробището Пер Лашез в Париж. Внучката му Мари Клод-Лалик (1936 – 2003) също се е занимавала с обработка на стъкло.[4]

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Forrer, L. Lalique, René // Biographical Dictionary of Medallists. Т. III. London, Spink & Son Ltd, 1907. с. 275–278.
  2. Forrer, L. Lalique, René // Biographical Dictionary of Medallists. Т. VII. London, Spink & Son Ltd, 1923. с. 528.
  3. Warmus, William. The essential René Lalique. New York, Wonderland Press: Harry N. Abrams, 2003. ISBN 9780810958364.
  4. а б Rene Lalique - A Giant Among Giants // Посетен на 5 January 2016.
  5. René Lalique: Enchanted by Glass // Corning Museum of Glass. Посетен на 5 January 2016.
  6. Lalique, more than a name // Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 2023-10-12.
  7. Jane Ashelford, 1980, "Lalique's Glass Church," The Journal of the Decorative Arts Society, Vol. 4, pp. 28–33.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата René Lalique в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​