Рентгенова спектроскопия

Рентгенова спектроскопия е вид оптична спектроскопия в рентгеновата област на електромагнитния спектър, като предмет на изследване са или лъчите, преминали през образеца, или лъчите, излъчвани от него.

История редактиране

Първите спектрографи за рентгенови лъчи са създадени през 1912 – 13 г. от английските физици, баща и син, Уилям Хенри и Лорънс Браг. Те демонстрират, че съществува не само непрекъснат рентгенов спектър – очакван ефект при спирането на движеща се заредена частица, но също така и дискретни характеристични спектри (всяка линия има определена енергия), което може да се свърже със строежа на атома. Двамата измерват рентгеновите спектри на много химични елементи с висока точност, като за източник на възбуждане използват високоенергетични електрони. Те усъвършенстват и дифракционните решетки за спектрометрите си. В тяхна чест е наречен законът на Браг за дифракция в кристалите.

Наблюдаваното систематично нарастване на енергиите на характеристичните рентгенови линии с атомния номер е обяснено през 1913 г. от Хенри Мозли въз основа на теорията на Бор, но по-добро количествено съответствие между теория и експеримент е постигнато едва след развитието на квантовата механика. Дължините на вълните на рентгеновите лъчи варират между около 0,1 до 200 ангстрьома, като диапазонът между 20 и 200 ангстрьома е известен като меко рентгеново лъчение[1].

Източници редактиране

  1. Spectroscopy; X-ray spectroscopy // Енциклопедия Британика. Посетен на 15 май 2019. (на английски)