Реяновци
Реяновци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
| Реяновци | |
  Реяновци  Реяновци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 11 души[1] (15 март 2024 г.) 3,15 души/km² |
| Землище | 3,65 km² |
| Надм. височина | 799 m |
| Пощ. код | 2483 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 62565 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
География редактиране
Село Реяновци се намира в планински район в близост до планината Руй на разстояние от 18 км. от град Трън.
Селото граничи със селата Бохова, Кострошовци и Сухи дол (Сърбия – на югозапад), Цегриловци, Стрезимировци и Слишовци. Край селото протича малка Боховска река, десен приток на р. Ерма.
На около 3 км. от селото се намира граничният контролно-пропускателен пункт Стрезимировци.
История редактиране
Реяновци е старо българско селище. Името му присъства в османски документи от 1453 г. Историята му има връзка с изчезнало след XV в. село, от което е останало само името на местността „Сабальевци“, където личат останки от римска или ранновизантийска вила – зидове, керамика, съдове, монети, както и с близкото до него селище в местността „Селище“. В района има следи от човешка дейност още от неолита. Живелите тук траки и римляни са се занимавали с рударство, от което са останали безбройни следи от пещи, шлака и пр.[2]
Местна легенда, разказвана не само тук, но и в няколко съседни села, свързва възникването на селото и околните му села със синовете на болярина Срезимир, войвода на цар Самуил. Срезимир имал няколко сина – Рея (Реян), Джия (Джиян) и Боя (Бохян, Бохя), които основали въпросните селища. Реян се заселил в местността „Дупкина кория“. Ето какво пише на 1 април 1926 г. Евтим Спасков, роден в 1896 г., главен учител в джинчовското училище, до Софийския окръжен инспектор: „В старо време имало трима братя – Рая, Боя и Джина, които са живели в съседното село Реяновци. Когато семейството им се уголемило, те се разделили и отишли на три страни. Най-старият Рая останал в старата къща и там се създало сегашното село Реяновци. Вторият Боя отишъл на кошарите, тоест където отгледвали овцете, и поставил началото на сегашното село Бохова. А третият, най-младият Джина, дошел на другите кошари, където отгледвали само кози и основал село под името Джинчовци и от тогава до сега селото носи това име.“[3]
В османотурски регистри името на селото се среща като Реяновци в 1451 г.[4], Раялуфча (Раяловци) в 1453 г., Раянуфча в 1624 г.[5], Раяновче и Райановча в 1576 г.[6][7], Реяновци в 1878 г.[8]
Най-вероятно действително названието на селото идва от личното име „Реан“, което се среща и в османски дефтер от 1570 г., касаещ Кюстендилски санджак, към който тогава спада и село Реяновци.[9] Името Реян е фонетично свързано с Раян, а то идва от „Райо“ – изходната форма за него е Рая, което е дателен и винителен падеж на Райо (известно е, че Райко е народното название на слънцето). В съседния Косовски санджак през 1571 г. са отбелязани в турските регистри имената Рая, Раян, Раяш, Раяшин, Райета.[10]
Забележителности редактиране
На 2 км от селото в местността „Яничева чука“ и граничната бразда със Сърбия се намира манастирът „Св. Богородица“, известен и като Реяновски.[11] Строен е по време на Втората българска държава. През първите години на турското робство е опожарен. Няколко века по-късно е възстановен отново.
Този малък параклис почти вкопан в земята, с изворче край него, е просъществувал повече от 60 години – до първата четвърт на 20 век.
След Първата световна война в черковното настоятелство назрява идеята на мястото на параклиса да се построи по-голяма черква. Събрани са пари предимно от дарения.
Черквата е завършена през 1926 година, но продължава строителството на магерницата и камбанарията. През 1928 г. строителството е приключило и на 28 август, на празника „Света Богородица“ черквата е осветена от Софийския митрополит Стефан. Камбаната е дарение от местен предприемач.
Всяка година на 28 август се е провеждал голям селски събор, посветен на манастира „Света Богородица“.
В началото на 80-те години инициативен комитет решава да се възстанови манастира и в последната събота на август да се провежда отново Реяновският събор.
В центъра на селото има паметник на партизанина Любчо Баръмов.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Няколко Трънски села и връзката рм с историята на България от XI в.
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363; РСт 465
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, 363 – 490.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори)
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446.
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ ТДИМН V, 4 – Колектив. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширен пописен дефтер за Ќустендилскиот санџак од 1570 г., т. V, кн. 4, Скопje, 1985.
- ↑ Катич 2010 – Татјана Катић. Опширни попис призренског санџака из 1571. године, Београд, 2010.
- ↑ Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 98 – 9.